Млад учител от Пловдив твърди, че е бил уволнен от пловдивско училище поради безумни причини. Това е историята на Иван Куцаров, студент по история от ПУ "Паисий Хилендарски". Публикуваме я без редакторска намеса

През месец юли тази година завърших висшето си образование в ПУ “Паисий Хилендарски". Винаги съм искал да стана учител и още това лято пробвах да изпълня мечтата си. Безуспешно. В края на месец септември с мен се свърза преподавател от университета, който ми предложи да започна работа в СУ "Св. Патриарх Евтимий", гр. Пловдив, тъй като учителката по История и цивилизации е сериозно пострадала и се очаква да отсъства дълго време. Съгласих се. Започнах работа след 2 дни (на 1 октомври). Вече бях отказал няколко предложения, тъй като не желаех да работя като учител само за 1 месец. Няколко души ми казаха, че се очаква да работя поне до Нова година. Във въпросното училище са преминали 7 години от моето образование.

Един месец мина неусетно. Всичко беше перфектно. Учениците са прекрасни (с леки изключения). Само за месец аз ги заобичах изключително много, а и останах с впечатлението, че отзивите от мен са добри и те също ме харесват и подкрепят. Пак подчертавам, че няколко души от педагогическия екип ми споделиха, че ще замествам минимум до Нова година.

На 28 октомври, сряда, карах последен час с IX "г" клас. Около средата на часа направих забележка на няколко от учениците, че нарушават дисциплината в час. Те ми обясниха, че на едно от момичетата от класа ѝ е лошо. Казах на момичето, че е свободно да си тръгне и да си почива вкъщи, без да ѝ пиша отсъствие. Тя отказа и часът завърши без повече проблеми. След края на работния ден до мен достигнаха видеоклипове, качени в една от социалните мрежи, на които се вижда как въпросното момиче се е навело под чина и пие от стъклена бутилка за водка.

Клиповете бяха качени от нейни съученици. На тях се вижда всичко – стаята, учениците, аз. Реших, че няма как да не взема мерки. На следващия ден (в 13:30 ч.) се свързах със заместник-директора (госпожа Милена Цветанова) и класния ръководител на класа (госпожа Дарина Николова). Обясних всичко и показах клиповете. Те ме разбраха и казаха, че нещата няма да останат така. Един час по-късно с мен се свърза заместник-директорът и ми каза, че на телефона е директорът – госпожа Валентина Стоенчева. Разказах всичко и на нея, а тя завърши със следните думи - "Утре Ви чакам в училище, за да подпишете документа, с който Ви освобождаваме. Титулярната госпожа се завръща."

Днес (неработен ден за учителите) пристигнах в училище в 11:00 ч. Срещнах се с директора. Тя ми показа видеоклип от камерата в стаята и каза, че аз съм виновен за случилото се. По време на инцидента пиша плана на урока на дъската. Трябвало постоянно да гледам какво правят 26-те души в стаята. Записа имената на хората, участвали в инцидента.

Каза ми да се подпиша, че съм освободен. Връщала се учителката, която щеше да отсъства между 3 и 7 месеца... И това беше. Не ми благодари, не ми обясни защо ме махат, не ми каза къде са били грешките ми и какви са нещата, които са им харесали или не са им харесали. Държа също да подчертая, че за да се отдам на учителската работа, реших да не продължа образованието си. Устното разбирателство беше да преподавам поне до Нова година, ако всичко е наред.

Тогава се намесих аз с един много прост въпрос: "Има ли случилото се онзи ден нещо общо с моето освобождаване?". Госпожа Стоенчева се зачуди. Беше доста гузна. Каза ми, че има. Пак каза, че съм виновен. Каза, че в часовете ми няма дисциплина.

Преди десетина дни в мой час в IX "а" клас влязоха директорът и заместник-директорът за проверка на униформи. Всички бяха с униформи. Дисциплината беше нормална, както винаги. Това е най-тихият и безпроблемен клас (от тези, на които преподавам). Днес тя излъга брутално, че дисциплината в онзи ден била потресаваща. Каза, че още в коридора била чула. Долна и гнусна лъжа. ЛЪЖА! Попитах защо не са ми казали още тогава. Не последва отговор. Дали наистина отстраняват всеки учител, който има проблем с поддържането на дисциплината за ЕДИН час??? Знам, че знаете отговора.

Госпожа Стоенчева ме обвини за това, че във вчерашния ден не съм взел участие в електронното обучение, което е истина. В сряда бях на работа от 13:30 ч. до 19:05 ч. След това имах ангажимент. И учителите са хора! Заявиха ми, че на другия ден в 08:00 ч. сутринта трябва да преподавам онлайн. Не взех участие в онлайн преподаването, защото нямам нито настолен компютър, нито лаптоп вкъщи. Не бях и добавен в необходимите групи.

Госпожа Стоенчева ми каза, че аз съм виновен. Трябвало за всичко аз да питам, за всичко аз да ги търся. Те не можели да се занимават със 120 учители. Приех фактите. Поех и част от вината. Казах, че нося огромна вина, но не и пълна. Отново последваха безумни оправдания.

Директорът е моят работодател, моят шеф. Аз се запознах с шефа си в деня, в който ме освободиха от работа!!! Вие виждали ли сте вашите шефове някога? Е, аз нямах това удоволствие. През цялата днешна среща госпожа Стоенчева показваше страх от едно нещо – да се появят клиповете по медиите и хората да се запознаят с тях. Не ѝ пука за мен. Не ѝ пука за образованието и учениците. Просто иска "авторитетът" на училището да бъде запазен.

Не исках да се стига до този момент, но е неизбежно. Такъв човек съм, така съм възпитан. Цял живот се боря с несправедливостта и страдам. Сега пак ще страдам. Срещу мен ще бъдат използвани всякакви методи. Ще бъда дискредитиран по всякакви начини. Ще бъда обвинен във всякакви неща, които не са мое дело. Ще бъдат използвани неща от личния ми живот. Това не ме притеснява.

В момента ми е изключително болно и тъжно. Не ми дадоха шанс да се сбогувам с учениците си!!! Не знам как да им кажа, че вече няма да се виждаме. Срам ме е да ги погледна в очите. Вчера ми казаха и днес ме разкараха като мръсно куче. Дами и господа, така се процедира през 2020 г. в Република България.

Написаното е МОЯТА гледна точка и в него НЯМА нито една лъжа. Заставам с името си и съм готов да си понеса последствията.