Много интересно и смислено мнение изрази пловдивският адвокат Тодор Кръстев. Поводът са цените на лекарствата у нас, които наистина вече не са по джоба на немалко хора.

"Милост за хората" - така известният юрист озаглави публикацията си във Фейсбук

Ако нещо ви е тъпо или депресивно, просто трябва да влезете в някоя аптека и настроението веднага ще ви се оправи. Рядко в съвременна България могат да се видят хора, толкова щастливи от упражняването на своята професия. Радват се като деца аптекарите на всеки клиент и го заливат с любезност и внимание. И няма как да е иначе, след като бизнесът определено върви. Върви ли казах - нищо подобно, тича, спринтира направо.

И ако в горните ридове сте съзряли ирония, не сте сбъркали. Да, ирония е, и нарочно използвам този похват, защото иначе ще трябва да бъда циничен. Искам да бъда ясен, нека хората си печелят и работят, но защо за сметка на здравето ни.

Всеки месец, буквално всеки месец народонаселението е залято от някакъв нов вирусен щам. Ама няма лято, пролет, есен или зима - всеки божи месец. И аз - човекът, който е писал толкова много против конспиративните теории, вече съм убеден, че това не е случайно. И дебело искам да подчертая, че в тези редове не влагам нищо лично, всичко е плод на немалки наблюдения.

Вчера в една аптека млада жена с дете на ръце отказа поне половината рецепта, за поредната настинка поради невъзможност да я заплати, обяснявайки, че семейството й вече не може да понесе всеки месец тези разходи.И това е масово.

Всяко средностатистическо българско семейство, освен за ток, вода и други режийни, трябва да отделя вече средства и за лечението на задължителния вирус, който ни сервират - ама, няма не искам, няма недей, всеки месец е това буквално.

Не сте ли забелязали, че 90% от рекламите по телевизиите са за лекарства. И то там където десет секунди рекламно време струва майка си и баща си. Какво да ви кажа - Военно-промишленият комплекс пасти да яде, само може да мечтае за печалбите на фармацевтичната индустрия.

Навремето в район "Северен", или както е известен на старите пловдивчани като Кършияка, имаше цифром и словом 5 /пет/ аптеки. Две от тях денонощни - една на ул. "Карловска" до река Марица, а другата на площад "Мара Малеева". Последната и сега съществува. Имаше още една до Панаира, една в кв. "Гагарин", а и още една до ресторанта "Хитър Петър", който тогава беше Дом на младоженците. И това бяха. И как никога нямаше като влезеш опашка.

А сега! Трудно можем да ги преброим. На всяка улица са буквално. И си работят хората, здраво си работят, здраво и щастливо, както отбелязах. Във всяка от тях опашка има от болни, или близките им. А вътре хора, които си броят стотинките на опашката, като младата майка, като питат за нещо по-евтино.

И така е от години вече. Не знам. Или хората едно време са били по-здрави, или наистина някой се подиграва със здравето ни. Вече съм склонен да мисля, че е второто. И това при положение, че жителите на Кършияка не са нараснали особено, да не кажа никак. Има-няма колкото на Пазарджик са си, както преди.

Това е положението, дами и господа.

А сега - ходом марш към кварталната аптека. На вашата улица има поне една, бъдете сигурни. Ако лекарства не ви трябват, поне настроението ще си оправите. Щастливи трудещи се не се срещат навсякъде.