Анализ на Владимир Иванов, бивш активист на БЗНС относно мълчанието на областния управител на Пловдив за демонтажа на Альоша.

Поради страха на властимащите съветският войник продължава да се извисява над любимия Пловдив. Процесите около събарянето на МОЧА в София са вече необратими. Макар саботажите, забавянията и колебливостта на либералната коалиция – омразният монумент ще бъда премахнат! МОЧА вече е опасен за гражданите.

Превърна се в арена на омразата срещу подтисничеството, унижението на нацията ни и десетилетната покорна зависимост на елитите ни. Въпросът е защо другият център на демократичните идеи в България Пловдив мълчи за Альоша? Защо бунтовният Пловдив позволява да го тъпче още съветски ботуш? Гражданите на Пловдив за пореден път станаха жертва на популисти и дребни властови сметчици.

Очевидно топлото местенце на областната управа се оказа по-ценно от принципите и духа на демокрацията, в която се кълнеше новата либерална коалиция. Защо уж "демократът", областен управител на Пловдив не дръзва да постави дори въпроса за премахването на Альоша?

Защо страха да не подразним червените толкова бързо взе съвестта на Илия Зюмбилев – председател на най-старата, демократична организация на България – БЗНС. Пловдив помни смелите горяни. Пловдив помни многото николапетковисти дали живота си в комунистическите лагери и затвори. Пловдивските демократи имат исторически корени свързани с делата им по тези места.

В тяхна памет и в името на хилядолетната история на този обичан български град, в името на модерността и светлината на Пловдив, като европейско културно средище властовите мишоци трябва да надскочат себе си и да освободят небето и духа на Пловдив!

В изпотените ръчички на областния управител Илия Зюмбилев е решението за прекратяване на унизителното положение на града.

Очевидно е, че смелостта на площадните демократи се изпари с консумирането им на властта. Нова политика на либералната коалиция назначила Зюмбилев в Пловдив ли е да толерира ДС и паметниците им? И ако е така, защо председателят на все още живите николапетковисти седи смирено и се съобразява с тази директива. Защо унижава себе си и съюза като не започне незабавни действия за отстраняването на Альоша?

Това е дълг на всеки български политик – да изгради обективна българска памет за поробителите и героите ни. Не може руският солдат да окупира небето, а в краката му да седи скромният паметник на Дякона, докато областният, дошъл на вълната на популизма да пази мекото управленско кресло!

Източник: БГНЕС