Тържествената заря-проверка по случай 135 години от Съединението на България и празника на град Пловдив премина под знака на изключително засилено полицейско присъствие, предаде репортер на Plovdiv24.bg.

Желаещите да наблюдават на живо събитието бяха подложени на щателна проверка, първоначално от КПП-та, полицаи, а в последствие и през скенер.

Сред официалните гости бяха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, областният управител на Пловдив Дани Каназирева, председателят на парламента Цвета Караянчева, главният пловдивски духовник Дядо Николай и други. Пред погледите на стотици, ако не и хиляди пловдивчани, тържествени слова произнесоха представителите на някои от най-важните за Пловдив и България институции.

Протестно шествие, организирано часове по-рано, също присъства на тържествената церемония.

Емоциите на разочарованите пловдивчани взеха връх в момента, в който градоначалникът взе микрофона и произнесе тържествената си реч. През няколкото минути, в които Здравко Димитров произнасяше словото си, площадът ехтеше от викове "Оставка", освирквания и дюдюкания на недоволните граждани.

Plovdiv24.bg предлага на вниманието на читателите си цялата реч на кмета Здравко Димитров, която иначе трудно достигна до присъстващите, както и до зрителите пред малкия екран. Видимо кметът се притесни от общественото неодобрение, заради което пострада и дикцията, и изказът му.

"Съединението на България от 1885 година за нас пловдивчани винаги е въпрос на чест, на достойнство, но и задължение пред съдбините на България. Ние се гордеем, че в трудните за нашия народ моменти, Пловдив е заемал водеща роля в националната ни история.

Петте века османско владичество са последвани от жестокото разделение на Берлинския конгрес. През 1878 година свободата изгрява за малка част от българите.

Мнозина остават да живеят в територии, предадени с користни цели от Великите сили на Румъния и Сърбия. Източна Румелия е скроена на дипломатическата маса като автономен турски вилает. Най-тежка е съдбата на българите в Тракия и Македония, останали под омразното турско иго, с надеждата за реформи  в разкапващата се империя.

Пловдив поема водеща роля в реализацията на идеята за обединение.

Нашите предци не се опияняват от това, че ще бъдат столичани, а се заемат с изграждането на Румелия като втора българска държава. Благодарение на природните условия и пословичното трудолюбие на Населението, тя е по-богата от Княжеството, добре организирана и с развита инфраструктура. Интелигентността на областните управители, на министрите и депутатите привличат стотици европейски архитекти, инженерии индустриалци в помощ на изграждането на новата държава.

В Пловдив се събира духовният елит на българската нация – Иван Вазов, Константин Величков, д-р Георги Вълкович, Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков. Захари Стоянов застава начело на Българския таен централен революционен комитет, който през лятото на 1885 година обединява старите революционери от епохата на Възраждането и увлича българите в идеята за обединение.

Актът на Съединението от 6 септември 1885 година е едно безразсъдство, но става първият успешен опит за преодоляване статуквото, наложено от Великите сили. Обявеното в Пловдив Съединение е възприето в Европа като естествен порив на българите в Източна Румелия да се обединят с другите свободни българи. Наричат Съединението "Пловдивската революция“, "безкръвната революция“. А обяснението е в думите на народния поет Иван Вазов: "Съединението беше извършено най-напред в умовете и сърцата на всички българи“.

Кореспондентите на европейски вестници след 6 септември констатират, че животът в града си върви постарому.

Дюкяните са отворени, пазарите са пълни. Българи, арменци, евреи, гърци и местните турци възприемат събитията като един духовен катарзис, като освобождение на духа от чувството за довчерашното робско подчинение.

Историците изтъкват и единството на цялото българско общество. Пловдивчани жертват своя статут на столичани, за да бъдат българи. Хиляди ученици и студенти от цяла Европа се записват доброволци.

Българският държавен глава, министри, депутати, целият интелектуален елит се изправят в защита на Съединението. Офицерите и войниците от младата Българска армия остават верни на своята клетва пред Майка България. Благословен е този народ, чийто водачи в най-трудния момент са на Нивото на историческия миг.

 В европейския печат се утвърждават образите на княза, младите капитани и героите от Сливница, като символи на единството на всеки народ. 

През следващите десетилетия Съединението на България се превръща в траен исторически знак в условията на несигурни кризисни времена.

А ние, пловдивчани, днес с чисто сърце и чувство за изпълнен дълг, можем да ви приветстваме с "Добре дошли“ на Празника на нашия град, който изграждаме като водещ индустриален и духовен център на страната, с богато културно-историческо минало, съвременна инфраструктура и с визия за бъдещето.

Всяко докосване до Пловдив е среща с най-ценните уроци на Съединението и най-съкровените изяви на българския дух.

Честит празник българи, честит празник пловдивчани!"