Потребител във Фейсбук с ник Vesna Videva разказа история, която буквално за минути започна да набира популярност и споделяния. Ето историята на един софийски абитуриент:

"Бал 24.05.2016 г. Наблюдаваме момчето със светлосиния костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи.

Пред блока ни се "изсипа" цял клас абитуриенти с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12, абе всичко, както си му е редът.

Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми (тяхната класна), когато пристигна пеша закъснялото момче със светлосиния костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи, той благодари и приключихме.

Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите... и си заминават. Изпращам ги аз като типичната клюкарка и виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. 

Питам съседа ми далече ли е паркирал човекът, който го кара, при което чувам отговор, който ме шашна, стъписа: "Ами не, той е пеша, отива към метрото." 

Викам: "Моля?!?" Оттам газ към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300... да го догоня.

Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата, викам: "Влизай, днеска си с мене. Къде се намира хотелът?" Момчето влезе притеснено: "Ами хотелът е след "Хемус" по бул. "Черни връх..."

Викам: "Добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате."

Тръгнахме и питам: "Защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях?

"Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха: Бегай от тука бе, разкарай се".

"Ейййй" - викам, - "Да, няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични???"

И той вика: "Ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си." И се усмихна.

За момент се замислих как са го изпратили горките му родители, тихо, кротко, с метрото... Без обичайното бибиткане, балони, броене... Та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. 

Само защото момчето не се държеше като другите - просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си, които бяха взели "под наем", нали се сещаш - големите гъзари.

Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха... И к'во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела! През цялото време ми благодареше... Миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. 

Тези, с които е учил толкова години, се направиха,че не го познават, а аз, която дори не го познавах, се радвам, че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората...

Спасихте от дъжда вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговия бал.

Поздравявам те, Кристияне, че не свали усмивката от лицето си... Нито веднъж. :) Честито завършване и успех! :)".