Ниското заплащане, липсата на ясни правила за квалификация и отношението към младите медици продължават да изкарват на улицата бъдещите специалисти у нас

След изтичането на дадения на управниците гратисен период, протестите на младите лекари отново се подновиха. Вече повече от половин година не може да се намери решение на проблемите, които те поставят.

Младите лекари могат да специализират по два начина:

С държавна субсидия – тогава им се полагат 2,5 минимални работни заплати, т.е. 2 693 лв. бруто или 2 090 лв. нето.

Без субсидия – възнаграждението не може да е под минималния осигурителен доход за професията – 1 077 лв. бруто или около 836 лв. нето.

По данни на Лекарския съюз в Германия през 2024 г. там работят 2066 български лекари. Българската група е сред най-големите в немското здравеопазване. Само през 2024 г. 105 нови медици от България са започнали работа в Германия.

Страната ни е на пето място в ЕС по брой лекари, работещи в Германия – след Румъния, Австрия, Полша и Гърция.

България разчита на малко над 34 000 лекари, но близо половината са в предпенсионна или пенсионна възраст, показват данни на съсловната организация. Това прави младите кадри изключително ценни – и все по-недостатъчни, информира bTV.

В клиниката по хирургия на пловдивска болница младите лекари са добре приети.

"Трябва да им се обръща повече внимание и отговорност към младите хора“, казва санитарят Мильо Белчев, впечатлен от ентусиазма им.

Д-р Добрев, един от петимата специализанти в клиниката, подкрепя протестите:

"Исканията са ясни – промяна в условията на труд, отношението от старшите колеги и отношението на пациентите.“

Ръководителят му, проф. Росен Димов, завеждащ Клиниката по хирургия, добре помни трудните си години:

"Налагаше ми се да продавам маратонки и очила по пазарите, за да се издържам.“

Днес той се стреми да осигури по-добри условия за младите:

"Не може със заплата от 500–600 евро да очакваме, че млад човек ще се издържа и ще се учи.“

Обучението по медицина, специализацията и допълнителните курсове отнемат около 15 години.

В България няма яснота кой покрива разходите за обучения, конференции и квалификации – те обикновено са за сметка на самите лекари.

В Германия въпросите за квалификацията и заплащането са ясно уредени.

Таксите за курсове, пътни и квартирни разходи обикновено се покриват от болниците, често с минимално самоучастие.

"Това, което привлича младите, не е само заплащането, а възможностите за развитие, казва Елица Зайдел, посредническа агенция за специализация в Германия.“

Д-р Йордан Ковачев, специалист по образна диагностика, завършва и специализира у нас, след което продължава в Швейцария и Германия:

"В България има добри специалисти, но няма изградена структура за обучение на кадри.“

Той подчертава, че в Германия има ясен каталог от дейности, който всеки специализант трябва да изпълни, за да се яви на изпит.

Д-р Добрев и колегите му не искат да емигрират.

Тяхната цел е да придобият тясна специализация в чужбина и след това да се върнат, за да споделят опита си:

"Стига България да ни даде възможност за това.“