Опасна и бързо действаща отрова насред улица в Пловдив - за това сигнализира читателка на Plovdiv24.bg. Публикуваме мнението й без редакторска намеса:
"Пиша Ви това писмо, силно обезпокоена от ситуация, която се случи преди 2 дни в квартал "Кършияка" в град Пловдив. На 19.05.15 г. моя съседка е излязла рано сутринта, в 7,30 ч., да разходи кучето си Лора, голдън ретривър на по-малко от годинка. 
Кучето е водено на повод, собственичката се е обърнала да поздрави съсед и в това време на пътя им е имало някаква опаковка за еднократна употреба с риба от консерва вътре, от която животното е близнало. Подчертавам, че не е яло, а само е близнало. 
След няколко минути кучето е започнало да се дави и да не може да диша, паднало е и не е имало сили да ходи, бяла пяна е започнала да излиза от устата му.
Собствениците са реагирали бързо и веднага са го завели на ветеринар, където след малко животното е умряло. Ветеринарят е заявил, че Лора е отровена с ланат - много силна и бързодействаща отрова, която е изключително опасна не само за животни, но и за хора. Всичко се е случило много бързо, в рамките на половин час.

Повечето хора ще попитат къде е драмата, в крайна сметка било е отровено едно куче. Едно от многото, поредното. И въпреки че аз не омаловажавам живота на никое живо същество и въпреки че видях болката на семейството на Лора, защото действително е ужасно да загубиш най-добрия си приятел по този начин, това, заради което пиша и което е много притеснително, е, че консервата с отровата е оставена непосредствено до начално училище. 

Ситуацията се развива на улица "Куманово", на която се намира НУ "Христо Ботев". Там е пълно с деца от първи до трети клас, постоянно, през целия ден.

Тичат, играят, гонят се, падат, стават. И това се случва около отрова, която е изключително опасна. Отрова, която не е необходимо да погълнат в големи количества, не е нужно дори да я погълнат, може само да се долепи по устните им, до кожата им или да бъде вдишана. 

Оказва се, че това дори не е първият случай на отровено животно в същия регион. Преди няколко седмици друга съседка е открила котката си отровена и наблизо е имало същата риба от консерва в същия вид опаковка за еднократна употреба. 

И отново непосредствено до началното училище. Най-интересно в случая е, че тази отрова, ланат, би трябвало да не може да се купи със свободна продажба. Казвам би трябвало, защото така е по наредба, но всички знаем колко се спазват наредбите у нас.

Цитирам от листовката на Ланат 90 ВСП:

Функция: Ланат 90 ВСП е инхибитор на холинестеразата от групата на карбаматните съединения. Инсектицидът действа върху ларвите, възрастните и яйцата на насекомите. Той е системен инсектицид с контактно и стомашно действие, с бърз летален ефект върху неприятелите.

Отровност: LD50 орално за плъх - 23 мг/кг т.м.
Много токсичен е при поглъщане, вдишване или попадане в очите.

Опасен при попадане върху кожата.
Да се пази далече от деца.
Да се пази далече от храна, вода и фуражи.
Категория на употреба: I-ва /професионална/ категория - прилага се от или под контрола на агроном със специалност "Растителна защита".

Собствениците на отровеното куче, въпреки трудния за тях момент, изпълняват гражданския си дълг и отиват в полицията, в Трето РПУ, за да опишат какво се е случило и да предупредят за наличието на отрова в близост до училището. 

Оттам - нищо, никаква реакция, никакъв резултат. Полицаите не са поискали дори да бъде написана жалба (въпреки че насилието и убийството на животни е престъпление, както и излагането на отровни и вредни вещества на публични места). Не са пожелали да отидат и да приберат отровата, нито да я изследват, нито поне да се погрижат да не е на улицата, достъпна за всички. 

Не са отишли да поразпитат живущите там дали не са видели нещо или някой, който да оставя храната с отровата (тук е моментът да споделя, че участъкът е буквално на 5 минути пеша до въпросната улица, където е намерена отровата и не би им коствало никакви усилия да се разходят до там). 

Всъщност не са се мръднали да направят абсолютно нищо, единствено комай - къде от кумова срама само записали името на човека, подал сигнала, върху хвърчащо листче. 

Казали му, че няма какво да направят и да отидел (забележете той, а не те) да предупреди директора на училището. 

Обезсърчен, собственикът на Лора се прибрал и отишъл да се погрижи за отровената риба. Увил я в найлон и я изхвърлил на боклука, което всъщност пак не е достатъчна мярка, имайки предвид как през тези казани минават поне по 10 цигани на ден и често ровейки, изхвърлят част от отпадъците извън кофите, но в случая какво повече е можел да направи.

Питам се, господата полицаи, за какво получават тези заплати, които на всичко отгоре идват от нашите данъци, ако ние трябва да се погрижим за отровата, ако ние трябва да известим директора на училището?!

Вчера, когато семейството на Лора ми разказваше тъжната история с тяхното обично куче, ми показаха мястото, където е била отровата. По ирония само на двадесетина метра от това място беше седнал клошар. 

Чудя се, ако беше минал предния ден и видял рибката, изсипана в чистата фолиева опаковка, дали нямаше да реши да си хапне...

Знам, че хората не се впечатляват от няколко отровени животни. Някои даже се радват. Това е всекидневие у нас. И никой не обръща внимание на тази агресия, на тази злоба и безсъвестност. Но трябва ли да има човешка жертва, питам аз, за да се задействат органите на реда и да си свършат работата? 

Трябва ли да гръмне и такава новина по медиите, за да има някакъв отзвук, за да има някакъв страх? За да могат престъпниците да спрат да усещат това чувство на безнаказаност (защото човек, сипал отрова на улицата, е престъпник - това действие се извършва с единствената цел да убиеш). Не разбирам, малко ли деца умират премазани на пътищата, че трябва да започнем и да ги тровим...".