Кметът на Пловдив, Здравко Димитров, говори за инфраструктурните проекти на града

- Г-н Димитров, как ще коментирате данните от Националния статистически институт, според които само през първото тримесечие на годината в Пловдив е започнало строителството на 713 апартамента и еднофамилни къщи, което е ръст с над 84% на годишна база. Нов етап от презастрояването на Пловдив ли е това?

Пловдив се развива и разраства, защото е най-големият индустриален център в България. Непрекъснато се откриват нови производства, които привличат все повече млади хора да учат и да живеят тук. Има нужда от жилища, има търсене и съответно има предлагане. Ние не можем да спрем инвестиционния интерес.

Можем обаче да вдигнем топката на строителите, да им предложим нов, по-отговорен подход, който да направи и техния бизнес модел по-успешен. Време е инвеститорите да преосмислят приоритетите си, защото пазарът вече е много по-претенциозен. Никой не иска да живее в комуналки от бетон и гипсокартон. Времето на "оазисите" в Пловдив свърши. Ясно е, че на пазара ще успеят онези, които предлагат комплекси и сгради с повече зеленина, с осигурени места за паркиране и други удобства за бъдещите собственици на жилищата. За съжаление законът позволя доста плътното застрояване, но решението е на всеки отделен инвеститор. Да не забравяме, че всяка сграда е лицето на своя строител, неговата визитка.

Мисля, че отговорният бизнес знае това и вече го реализира в проектите си – предлага качествено строителство, комфортни жилища, с ниско енергопотребление, добра инфраструктура като детски площадки и зелени площи, удобства за майките, децата и хората в неравностойно положение.

- Общината обаче не може да разчита само на отговорността на инвеститорите и да стои пасивна в задълбочаващия се процес на презастрояване. Какво прави администрацията, за да увеличи зелените площи в Пловдив?

Анализът на зелената система в новия ОУП показва, че зелените площи съставляват 30 на сто от общата територия на града. Те са недостатъчни, но тъй като общината е ограничена като граници, територията й няма как да бъдат увеличени. Трудно може да се обособят нови паркове. В този смисъл е най-важно съществуващите зелени площи да се опазват като територии, да се развиват и да се пазят от застрояване.

Виждаме какъв е натискът за строителство в подножията на тепетата, край "Лаута“ и "Отдих и култура“. Трябва да обърнем специално внимание на кварталните паркове и градинки, както и на междублоковите пространства. Резервите за изграждане на нови зелени площи са в новите търговски комплекси, дворовете на училищата и детските градини. Трябва да използваме всяка възможност за допълнително озеленяване. Ще издирим собствениците на частни имоти в близост до парковете и тепетата и ще търсим диалог с тях. Дано да постигнем разбирателство и намерим решение как да се спасят и развиват "белите дробове" на града.

Администрацията е длъжна да работи за подобряване на зелената система, за да се смекчат последствията от глобалните климатични промени и да предостави на гражданите по-добро качество на живот. Разбира се, че тези мерки са обвързани с подобряване качеството на въздуха от битовото отопление, с въвеждане на зони с ниски емисии, с мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта, насърчаване на електромобилността и други. Бъдещето е на зелените градове.

- А не може ли да си върнете част от терените, които са предвидени за озеленяване, но по различни процедури са станали частни? София, например, заделя по 20 млн. лв. годишно, за да тази цел?

Анализирали сме всички парцели, които попадат в територии, предвидени за някакъв вид озеленяване. Истината е, че проблемите са натрупвани с години. Следва да се отчетат незадоволителните резултати от прилагането на голяма част от политиките, касаещи Зелената система на града ни. София, която разполага с огромен бюджет трудно отделя пари за откупуване на частни терени. Пловдив на този етап не може да си позволи да отдели такива средства. Затова трябва да поставим акцент върху поддържането и развиването на съществуващите зелени площи.

Предстои да финализираме новия План за интегрирано развитие на общината и съм поискал от Главният архитект Димитър Ахрянов и авторите на новия ОУП да очертаят ясно зоните за нови паркове и да опишат съществуващите, които трябва да бъдат разширени и обновени. Целта е да влязат в ПИРО и да може за тях да се търси европейско финансиране по мерките за засилване на биоразнообразието, изграждане на "зелена" инфраструктура в градската среда, вкл. създаване на "зелени пояси“, с цел намаляване на замърсяването и адаптация към климатичните промени. Средства за такива цели ще има по оперативна програма "Околна среда“ 2021-2027, Програма LIFE и Националния план за възстановяване и устойчивост.

- А кои са тези проекти, които вие искате да реализирате и откъде ще дойдат средствата за тях?

Важно е изграждането на зелени площи за широко обществено ползване в районите "Южен“, "Северен“ и "Източен“. Именно в тези райони зелените площи за широко обществено ползване са под минимума. В "Северен“ той ще се намира между Рогошко шосе и р. Марица, а в "Южен" ще е между кв. "Коматево“ и кв. "Прослав“. Също така ще търсим европейско финансиране и ще заложим в ПИРО изграждането на нов парк в район "Източен“.

Парк "Отдих и култура“ също е изключително важен елемент от градската среда. Той не бива да променя режима си и да се допуска каквото и да е застрояване на територията му. Предвиждаме парк "Отдих и култура“, Братска могила, Гребна база, Втори гребен канал и планът за социализацията на река Марица да влязат в един мегапроект, който да премине отвъд границите на Пловдив.

Представете си, че можете да прекосите пешеходно или на велосипед града от Изток на Запад и да стигнете до язовир Оризаре. Този район има огромен потенциал за развитие като зелена зона за отдих и спорт и не трябва да позволяваме повече застрояване там. Предстои да издирим всички собственици на частни имоти там и да намерим общ език за запазването и развитието на парк "Отдих и култура".