Според обявените резултати от предсрочните парламентарни избори, политическата картина в България се променя драматично. Румен Радев и формацията му "Прогресивна България“, , печели убедителна победа и се позиционира като първа политическа сила с голяма преднина пред останалите участници. В същото време става ясно, че Българската социалистическа партия, оглавявана от Крум Зарков, също остава под изборния праг и няма да бъде част от новия състав на Народното събрание.

След като следващите часове това се потвърди официално от ЦИК, това би означавало потенциален исторически прецедент за БСП, която за първи път от началото на демократичните избори след 1989 г. би останала извън парламентарното представителство.

Подобен сценарий би поставил формацията извън всички състави на Народното събрание в периода на прехода, в който Българската социалистическа партия традиционно е била една от системните политически сили с устойчиво присъствие.

Исторически погледнато, БСП като съвременно политическо име възниква след 1990 г., като наследник на Българската комунистическа партия, която доминира политическия живот в периода на Народна република България. В годините след Втората световна война до промените през 1989 г. партията и свързаните с нея политически структури са неизменно представени в законодателните органи на държавата в условията на еднопартийна система, без реална конкурентна опозиция.

В по-ранната историческа рамка преди 1944 г. България функционира като конституционна монархия с многопартийна парламентарна система в отделни периоди. В края на 10-те и началото на 20-те години на XX век Българската комунистическа партия има легално участие в изборния процес и успява да излъчи свои представители в Народното събрание.

След 1923 г., в резултат на политически промени, забрани и репресии, нейното участие в легалния парламентарен живот е прекратено, а след 1934 г. с премахването на партийната система изобщо отпада възможността за партийно представителство.

На този фон евентуалното отсъствие на БСП от бъдещ парламент, ако се потвърди при окончателните резултати, би се възприело като значим политически момент в новата българска история, отбелязващ рязък разрив с три десетилетия устойчиво парламентарно присъствие в условията на демокрация.