Пред левите сили в страната се открива идеален шанс за нов провал. Особено, ако се опитат да сложат пагон на президентската институция. И това при положение, че руските интереси у нас стават все по-агресивни, поощрявани от колебливите действия на изплашени десни политици. На този фон провалът ще е грандиозен, а Корнелия Нинова едва ли ще изкара до следващите парламентарни избори като шеф на няколко фракции в БСП.

Откъде го извадиха този генерал Радев знае само Първанов, може би. Сега се опитва да разбере и Корнелия, която първо трябва да фалшифицира резултатите от вътрешното допитване сред червените редици, за да вкара генерала сред първите шест номинирани. После да обясни на електората кой е той и защо предлага човек на Първанов. Много сложна задача, чието решение нито един червен пленум не е в състояние да намери. Както казва Татяна Дончева, БСП се оказа тресавище - каквото и да направиш, потъваш.

Самата тя реши да не потъва заедно с хората на Гоце, а съвсем самостоятелно. И тъй като си беше въобразила, че може да е единната кандидатура на левицата, сега ни обяснява какво било единна левица. Нищо особено, това го знаем. И чеп за зеле не става от нея. Затова се появи генерал Румен Радев. Защото за хора като Първанов обединена левица означава мощен фронт срещу европейското бъдеще на страната и шпалир за руските интереси у нас.

И ни пробутват генерал обединител. Той какъв обединител е? Защото имаме две възможности за обединение. Първата е около факта, че сме член на европейското семейство и няма да подаваме молба за развод. Втората е отново да пуснем Русия в леглото си и всеки месец да си правим тест за бременност.

Тогава е очевидно, че нямаме нужда от генерал Радев, който смята, че партньорството с НАТО за охрана на въздушните ни граници е предателство. Генералът горещо ни препоръчва да ползваме редовно тестовете за бременност.

Тогава е очевидно също, че офертата на генерала няма как да изпълзи от тресавището на обединената левица. Тя може да заинтересува само онези, които се надяват, че българинът все още не е направил своя избор. Каквото и да говорим за него, той вече не иска да забременява насилствено. Тази негова съпротива ще сложи своя белег и на президентските избори. Другото изглежда нелогично и може да чуе само на червен пленум.

А в същото време някои представители на десните сили се кефят на демокрацията в Турция, лично я наблюдават и се хвалят публично в мрежата - точно когато реформаторите се напъват да родят единна кандидатура. Тяхната единност много прилича на лявата.