В условия на силна волатилност на капиталовите пазари, несигурност на финансовите пазари, отрицателни лихви (които ще се запазят дълго), недвижимите имоти си остават сигурен актив на вложение и "антикризисен остров“ за съхранение на пари. Разбира се това не се  отнася за всеки вид и тип "недвижим имот“, а такива, които отговарят на изискванията за устойчивост, енергийна ефективност и  правилно управление.

Различни "експерти“ дават най-противоречиви мнения как ще паднат цените на имотите, с колко ще се сринат и т.н. Към настоящия етап не може да се предвиди какво ще се случи, преди да отмине епидемичната обстановка и икономиката да задвижи колелото отново, както и да се видят реалните мерки на правителствата и централни банки по отношение на паричната политика.  Едва тогава може да даваме прогнози и оценки. До тогава, бъдете здрави и ако купувате имоти, давайте смело напред, съветва Мартин Янев - управляващ партньор в Smart Brokers.

С новата задаваща се жестока икономическа криза, в следствие на последиците от пандемията от коронавируса, хората все повече започват да говорят за хеликоптерни пари. Фирмите губят бизнеса си и паричните потоци, домакинствата губят своите доходи и започват да изпитват отчайваща нужда от кеш. В тази ситуация  все повече се налага намесата на централните банки да инжектират пари в икономиката. Определението "хеликоптерни пари“ е използвано за първи път през 1969г. от Милтън Фридман, не за да описва определени парични политики, а за да предупреди от потенциални инфлационни ефекти на монетарните политики, а именно "печатане на прекомерно количество пари и монетарни инжекции“ или т.нар. в днешно време – количествени улеснения.

"Хеликоптерните пари“ се използват като инструмент през 2002г от Бен Шалом Бернанке, който 5 години след това става Гуверньор на Федералния резерв. Бернанке използва "хеликоптерните пари“ като парична политика с цел предотвратяване пагубните ефекти от глобалната финансова криза през 2008 година. Тогава Федералния резерв инжектира огромна ликвидност във финансовата и банковата система. Бернанке си получава и прякора "Хеликоптера Бен“.

В днешно време, в ситуация на задаваща се икономическа криза, "хеликоптерите“ се извадиха отново. Свидетели сме как централните банки обещават масивна парична експанзия: ЕЦБ 750 млрд. евро, Федералния резерв – каквото е нужно (за момента са предвидени около 2.2 трилиона долара или около 10% от БВП). За разлика от 2008 година, тези пари няма да се насочат към финансовите пазари и банковата система, а към Правителствата и чрез тях към излекуване на бизнеса и домакинствата. И това, разбира се е правилно и полезно, защото подкрепя бизнеса и домакинствата и оказва помощ на продуктивния сектор на икономиката. Въпреки това, такава парична политика може да причини риск от инфлация.

За разлика от 2008 година, сега сме изправени не само от шок в търсенето, но също и от шок от страна на предлагането. И това е голямата разлика (в случай, че сравняваме сегашната ситуация с война). Все повече политици описват положението като "на война“, а то де факто, от икономическа гледна точка е доста по-лошо. В ситуация на война имаме пълна мобилизация на производствените фабрики, а днес имаме пълна де-мобилизация на производствения сектор. Следователно не е достатъчно просто да "хвърляме пари“, за да решим нашите икономически проблеми, а да насочим парите там, където са най-нужни: а именно да се подкрепят важни отрасли на производството, както и да сме сигурни, че парите се поддържат в циркулация само до подобряване на финансовото положение, за да се предотврати риска от инфлация.

В България, БНБ може да улесни паричното предлагане, чрез намаляване на минималните задължителни резерви на банките (в момента те са 10% от депозитната база) и да стимулира банките да кредитират при облекчени условия. Около 5 млрд. лева на българските банки "спят“ в БНБ при отрицателна лихва.