Националка на Локо: Никога няма да забравя дебюта си за България

Женският футболен клуб Локомотив Пловдив представи с кратко интервю своята състезателка Мирослава Пейкова. През октомври тя ще навърши 16 години, но въпреки това вече успя да дебютира за националния отбор на България до 19 години. Ето как Мирослава Пейкова отговори на въпросите.

Здравей, Мира, как си?

Здравейте! Много добре, благодаря.

Как прекарвaш времето си под карантина и най-вече …без футбол?

Наблягам на ученето, но нещото, което ми дава най-много радост и прекрасни емоции, а именно футболът, липсва в това ежедневие, за което много съжалявам. Но въпреки това, аз не съм прекратила своите тренировки и тренирам усърдно всеки ден

Според теб прави ли се достатъчно от БФС за женския футбол?

Както моите съотборнички, така и аз мисля, че женският футбол не се популяризира достатъчно в България и БФС не прави достатъчно за нас. Трябва да се отделят достатъчно средства, за да може да се развива женският футбол на по-високо ниво.

Имаш ли поставени цели, които искаш да постигнеш с Локомотив?

Аз винаги си поставям цели, независимо дали е на терена или извън него, но ако трябва да кажа коя е основната цел, която искам да постигна с отбора, това е да вдигнем Купата на България.

На какво ниво бяхте преди да спрат тренировките?

Смея да твърдя, че отборът беше на много високо ниво. Преди карантината бяхме подготвени много добре физически. Бяха изиграни много контроли, които също помогнаха за доброто ниво на отбора.

Разбираш ли се добре с твоите съотборнички и на какво мнение си ти за тях?

Повече от добре смея да твърдя, защото още от първия ми ден в отбора бях посрещната много добре, както и от моя треньор, така и от всички момичета, за което съм много радостна, защото в момента ги чувствам като мое семейство, което знам, че винаги ще ме подкрепя

Нека да кажем на нашите читатели, че ти премина от другия пловдивски отбор. Какво те накара да го направиш и имало ли е моменти да съжаляваш?

Причините поради, които реших, че искам да премина в Локомотив са няколко. Исках да се развивам и мисля, че правилното решение беше да напусна другия пловдивски отбор "Енко". Категорично не съжалявам и не съм съжалявала в нито един момент, защото обстановката е различна, хората са различни и всичко ми харесва повече.

Има ли разлика в отношението и в тренировъчния процес между двата клуба?

Различно е нивото, на което се провеждат тренировките, а когато тренировките са проведени по професионален начин и отборът се държи по-добре, защото има изграден характер на по-добри футболисти.

Треньорът ти ни е разказвал за теб, че ти си една от най-добрите млади футболистки, но често мързелът ти е пречил да се развиваш. Ти на какво мнение си по тази въпрос?

Благодаря за оценката на моя треньор и вярвам, че това, което казва, е така. Сигурна съм, че ще успея да преодолея този мой недостатък. Благодаря му още веднъж, че е винаги зад мен и ме мотивира да изваждам и показвам най доброто от себе си.

Преди да спрете тренировките бе на лагер с националния отбор до 19 години. Какво е усещането да играеш при по-големите, а не при момичетата на твоята възраст?

Чувството е неописуемо, само когато знаеш че си редом до по големи от теб и има на какво да се научиш от тях. Колективът е страхотен, като започнем от треньорския щаб и стигнем до всички момичета. Щастлива съм, че успях да изпитам това чувство и да запиша минути за 19-годишните девойки на България.

Искаш ли нещо да кажеш на екипа ти?

Искам първо да им кажа, че ми липсват много и нямам търпение всичко това да отмине, за да сме всички заедно, да не спират да тренират и да се пазят от случващото се. Искам да благодаря още веднъж на нашия треньор Ангел Славов, че винаги е до нас въпреки всичко и че и той ми липсва много да ни мотивира, както досега го е правил, винаги да не спира да вярва в нас и да се пази.

И за последно, какво би посъветвала феновете, за да се справят с изолацията по време на карантината?

Бих посъветвала феновете да не спират да подкрепят своя любим отбор, да се грижат за себе си да ни очакват много скоро заредени с много сила и мотивация за победи.