Ах, тез песни и таз усмивка
Не е защото е по-красиво или по-патриотично, както биха се изразили обикновените хора. Всичко това е там, за да ни дразни. За да ни сръгва в ребрата всеки път, когато постъпим не по съвест и убеждение, когато излъжем, предадем мъничко или отстъпим, когато забравим или услужливо не запомним. Ботевият поглед ще гледа строго всеки път, когато "брат брата продава", когато "гинат сили и младост", когато "плаче сиротна вдовица", когато "глупецът вредом всеки почита", когато "само знайте за парата..." Онези стихове са там, не защото не ги знаем, а защото не ги вграждаме.
Ние ще снемем Ботев от Балкана, където още броди и търси четата, бесен и разярен, ще го снемем и ще го вградим в себе си. В сърцата, главите, ръцете, думите. Ще го оставим да победи демоните ни, за да ни покаже светлия, чист път към свободата.
Свободата, която той и още малко "луди" достигнаха единствени. Лудостта да се биеш, когато загубата е сигурна. Лудостта да скочиш, когато знаеш, че ще паднеш. Лудостта да тръгнеш, когато нищо не ти гарантира, че ще стигнеш. Лудостта да вярваш, когато никой друг не вярва. Лудостта, че по Ботевски живеем...
На 13-ти ноември "жълто-черната" фракция Лудата Банда Кичука стана на 10 години. Момчетата от южния квартал на Пловдив запалиха своите свещи до графитите на коматевския възел, който изрисуваха преди два месеца. Те не се притесниха от придошлите преди това патрулки, които умуваха какво се случва на възела. В това време 50-те факли вече горяха, а канарчетата запяха познатите песни. Над тях стърчеше лика на Гужбата.
Честит рожден ден Луда Банда!
bultras.com