- Г-н Петров, обяснихте, че трудно бихте взели други българи в "Шъдзяджуан", в другите отбори обаче пак ли е трудно да попадне наш футболист?
- Нека бъда ясен, нивото на нашите играчи не е от най-висок ранг. Китайските клубове вече инвестират сериозни средства в скъпи трансфери, което само по себе си означава, че се търсят и добри футболисти. За съжаление една голяма част от българските футболисти не са на нивото, което се търси. Да, това не говори добре за нашия футбол, но е хубаво да сме честни и реалисти. Ето пак казвам, аз не виждам в нашия клуб освен Георги Илиев кой друг български играч би дошъл и вдигнал нивото на отбора.
- Прилагат ли се най-добрите практики в работата по школите?
- Да, наблягат и на работата с школите. Няма голям клуб от Първа и Втора лига, който да няма собствена школа и в нея да не работи добър европейски или южноамерикански треньор. В Китай се гледа футбол от цял свят и от гледна точка на информация за начин на работа там знаят всичко за работата и с децата. Всеки един клуб вече инвестира огромна част от бюджета си в селектирането и изграждането на деца в добри футболисти.
- С добрите си лични постижения като наставник успяхте ли да повдигнете интереса на китайците към българските треньори?
- Надявам се, ще се радвам да провокирам интерес към други колеги. Бих се радвал, ако това стане. Ето виждаме, че наши треньори в чужбина постигат успехи, като Мъри Стоилов например.
- А има ли интерес към други наши треньори?
- Честно казано, нямам идея, няма и как да го разбера. Към мен има такъв, и то още от миналата година. Аз обаче бях категоричен в решението си да продължа работата си в "Шъдзяджуан".
- По добра ли беше офертата за подновяването на контракта ви?
- Хората са изключително коректни, вече добре се познаваме, продължихме договора, доволен съм от абсолютно всички условия. Така че най-малкото още година ще съм в този отбор. Имаше предложения с по-добри параметри, но не съжалявам, че оставам тук. Положили сме някаква основа и искам да довърша започнатото. Хората ни дадоха възможност да започнем от нулата и моето решение се базира именно на тази взаимна коректност. Осъществих една мечта, изпитах и незабравими емоции.
- Като треньор с успешна визитка в Китай, ако ви потърсят за съвет и препоръка за други наши треньори, какво и кой бихте препоръчали?
- Вече имаше няколко такива случая, но няма да изпадам в подробности за кои наши специалисти са ме търсили. Но да, винаги, ако мога да помогна с препоръка за някой колега, бих го сторил. А и хората, за които са ме питали, знаят какво съм казал. Аз съм убеден, че има добри български треньори и е въпрос на време и на реклама да има повече наши специалисти в Китай, било то в Суперлигата или във Втора лига.
- Защо не искате да кажете за кой или кои наши треньори са искали мнение в Китай?
- Искам да ги запазя в тайна. Самите колеги знаят кои са, а и знаят какви са офертите към тях. Щом не е станало, значи има някаква причина.
- Следите ли българската действителност?
- Да, през Интернет следя всичко и няма нещо, което да не зная за нашия футбол. Интересувам се постоянно от "А" група и националния отбор.
- Какъв е погледът ви отвън за развитието на нашата "А" група?
- Знаеш ли, много ми е смешно, когато някой гледа отстрани и по някакъв начин се прибира в България и започва да анализира, съветва или критикува. Аз не искам да изпадам в тази позиция. Ще кажа само едно - у нас се работи много трудно. За това пожелавам на всички мои колеги успехи и да се справят със задачите си. Но да давам акъл, не е в моя стил. Наясно съм с всички трудности тук. Знам, че не е лесно.
- Как ви се струва нивото на футбола ни, обяснихте за играчите, а отборите ни как са?
- Бих казал две неща - първо форматът на първенството с 10 отбора е добър, жалко е, че два клуба със страхотна история като "Локомотив" (Сф) и ЦСКА ги няма в "А" група. Очевидно е, че и двата клуба трябва да извървят пътя на чистилището. Жалко е, че са докарани до това положение, защото аз съм убеден, че с тези два клуба "А" група щеше да е по-интересна. Другото, което ще кажа, е по-скоро пожелание: нека всички се ориентират към школите и да запалят повече дечица да им създадем условия да играят футбол. А един ден аз така или иначе ще се завърна в България и желанието ми е именно да работа с деца и да мога да им предам това, което съм научил и като играч, и като треньор.
- Родният ви "Ботев" и "Левски" са актуални в момента, но с различен знак. Защо?
- Аз първо искам да кажа, че отборът, в който съм изкарал най-голямата част от моята кариера, е столичният "Локомотив". Там мина голяма част и от футболната ми кариера, там стартирах кариерата си на треньор. Следя живо всичко в клуба, държа контакт с Тони Велков и искрено се надявам час по-скоро клубът да се изправи на крака. За "Ботев" мога да кажа, че не съм в час със случващото се в кухнята. Голям клуб, с голяма история и искрено желая на "Ботев" да тръгне нагоре в класирането. Но и на "Локомотив" (Пловдив), с който също съм свързан, желая да се стабилизира.
- Как си обяснявате възхода на "Левски?
- Аз мисля, че "Левски" върви по правилния път. Основата, върху която са стъпили, е добра, дано тази инерция се задържи по-дълго време. Виждат се доста положителни неща, няма никак да е лесен пътят. Но най-важното е, че "Левски" вече е стабилизиран. Първата позиция в класирането на "А" група за мен е много приятна изненада, познавам младите момчета, които са в отбора. Мисля, че това е посоката на развитие на клуба.
- Нормален ли е спадът в играта и резултатите на "Лудогорец"?
- Нямам идея какво се случва там, наистина не съм наясно. Явно има някакви сериозни проблеми, за мен те не са в треньорите. Видяхме, че се смениха няколко: първо Георги Дерменджиев, после чужденец, след това Ераносян и сега пак Дерменджиев. За мен този проект може да се развива единствено и само с български треньор начело. Вижда се, че у нас трудно виреят чужденците. Радостното е, че отново българин е викнат да го изправи на крака. Не знам какво се случи и при другия българин, за мен Ераносян е един от най-добрите български наставници. Но според мен в "Лудогорец" има съвсем различни от спортно-техническите проблеми.
- Нека затворим темата български футбол с националния отбор.
- Явно аз съм един от тези 7 милиона българи, които разбират от футбол. И сега ще кажа моето мнение, че трябва да се примирим и да свикнем с мисълта, че дълго време може би няма да участваме на големи форуми. Трябва да се примирим и с констатацията, че футболът ни е болен. Ние дори още не сме бременни в развитието на българския футбол, така че трябва търпение и да се вземат мерки, да се променят правилата и наредбите и много, ама много да се работи. И да сме наясно, че скоро няма да имаме нови чудеса тип САЩ `94. Пример в тази посока е Унгария.
| | |||||||||||||||||