- Причината е, че в долните дивизии надделяват емоциите. Играчите излизат на терена пренавити. Ако ги срещнете в ежедневието - те ще бъдат кротки агънца, но на стадионите озверяват. Просто не издържат емоционално. Агресията и обидите са нещо нормално за аматьорския футбол в България. Това е ясно на всички. Да посегнеш обаче на жена е недопустимо. Никога не съм очаквала, че може да се стигне до подобна гавра.
- На вас случвало ли ви се е да попаднете в опасни ситуации на терена и да сте притеснена за безопасността ви?
- В много опасни - не. Строга и взискателна съм. Това вероятно респектира играчите. Естествено, че и в моята кариера има 3-4 ситуации, при които напрежението ескалира. Спомням си една случка на стадион "Пловдив". Не помня кой мач свирех, но един фен нахлу на терена и ми потърси обяснение. Отправи ми и заплахи. Не мръднах от мястото си и му казах, че ако каже още една дума - ще прекратя срещата. Той се успокои и се върна сред публиката.
- Как се решихте да се захванете със считана за чисто мъжка професия като футболното съдийство?
- Съвсем случайно. Прочетох, че почват курсове, отидох в Зоналния съвет на БФС - Пловдив и всичко се разви бързо. Спортът ми е в кръвта, това е истината.
- Някой плаши ли се от пробив на жени съдии, след като малко се разчита на вас при професионалистите?
- Може би. Не мога да го твърдя убедено. Само ще ви кажа, че усещам подценяване, когато видят жена на мач. Става дума за колегите от мъжки пол. Има някакво недоволство у тях към нежния пол. Не го афишират директно, но аз си го знам и го усещам. Странно ми е, че в страни като германия, Англия, Италия, та дори и Гърция - жени ръководят на професионално ниво, а у нас дори не ни се дава шанс.
- Какви позитиви и какви негативи ви носи съдийството. Свалят ли ви футболисти?
- Закачки винаги е имало. Неизбежно е. И на терена по време на мачове и извън него.
- Бихте ли си хванали за гадже футболист. И какво ще стане, ако се наложи да свирите в негов мач?
- Да, бих. Харесвам спортисти. Ако се случи така, че да свиря негов мач - даже ще бъда по-сурова към него. Аз спазвам правилата.
- Кое е най-бруталното нещо, което сте виждали по стадионите, и кое ви е направило приятно впечатление?
- Най-бруталното е агресията като цяло. Иначе има и много приятни моменти. На мен лично футболисти и шефове на клубове почти винаги ми стискат ръката и ми благодарят. Тогава се чувствам страхотно.
- Занимавате се и с баскетбол, как намирате време за толкова ангажименти?
- С баскетбол вече се занимавам само любителски. Иначе мога да се похваля със сериозна кариера в играта с оранжевата топка. Дълги години изкарах в "Марица". Треньорка ми е била и великата Петкана Макавеева. Имам 7 златни медала в републикански първенства за девойки. 2 тежки контузии със скъсани връзки на колената обаче ме накараха да зарежа баскета. Даже след това се отвратих от него и дълги години не го гледах и по телевизията.
- Засичана сте почти на всеки мач на пловдивските отбори "Ботев" и "Локо". Имате ли си любим клуб?
- Пак повтарям, че когато съм на терена, се ръководя само от правилата. Все пак имам любим тим, но той не е пловдивски. Ходя на всички стадиони у нас. Най-често в Пловдив, София и Стара Загора. Не пропускам дерби "Левски" - ЦСКА и "Ботев" - "Локо".
- А кой е любимият ви играч?
- Поддържам добро приятелство с редица футболисти и шефове на отбори. С Аласан Ндиае, с Божо Краев, с Жоазиньо, с Роман Прохазка. Често се чуваме.
- Споделете някоя интересна случка от футболното битие у нас, която широката общественост не знае?
- Не се сещам в момента. Но се гордея, че наскоро получих десетки писма от цял клуб. Къде на шега, къде на сериозно - те ми пишеха, че искат аз да им свиря всички мачове и ще направят постъпка в тази насока в БФС. Към тях бяха прикрепили и статия, в която се пише за известна бразилска съдийка, която е и секссимвол. "Не искаме нея, а теб", шегуваха се играчите.
- Какво ви е мнението за кризата в родните тимове и за фалитите, които се очертават?
- Положението е тежко. а от това ми става болно. Няма да открия топлата вода, като кажа, че без водещите тимове у нас футболът би замрял. Ситуацията в "Левски", ЦСКА , "Ботев" и "Локо" (Пд) ме притеснява. Това са четирите клуба, без които не може. Дано ръководителите им направят така, че кризата да отмине. Навсякъде по стадионите ме посрещат отлично и знам, че тези клубове се управляват от хора, които милеят за отборите. Добър мениджмънт обаче се прави и с повече пари.
| | |||||||||||||||||