Никога няма да забравя този ден. Беше голяма жега, бях с дядо ми, лека му пръст, точно до таблото. Всичко в този ден беше специално - голямо напрежение, и сладки мигове след последния съдийски сигнал. Титлата беше колкото близко, толкова и далече. Вече дълги години не живея в Пловдив и България, за съжаление, но 8 май 2004 г. ще остане в сърцето ми завинаги. Колкото и заклет Локомотивец да съм, пожелавам и феновете на Ботев да изживеят нещо подобно скоро, тъй като те го заслужават. Не го заслужава нито Мъри, нито Цветан Василев и повечето хора в управата, но интелигентната част от феновете - да. Лека му пръст на Жоро Илиев - поне за нас той направи много.

Историческа и то след 45 г геноцид над Локо пд заради гранда унищожил три пловдивски отбора афд Тракия.Тогава имаше само един отбор създаден от Кочо Гяуров за да опълчи на софийските.Това беше най големия геноцид над Пловдив.Въпреки всичко Локо пд оцеля .Стана и шампион с два разгромяващи мача над втория Левски в един месец по тройка.

Ако се отървем от потниците и бирарията на входа на стадиона,заедно със сносен треньор догодина ще сме в тройката,но първо трябва да се изчистим от "великите" ни фенове.

Десет години ,айде бягай бе ,все едно беше вчера.За първи и последен път тогава плаках от радост ,а на следващият ден се качвам на рейса и двама Ботевисти стоят на двойна седалка и плачат като деца ,че изпадат .Стана ми малко жал .НЯМА ПО ГОЛЯМ ОТ ГРАД Пловдив И ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА ЧЕТИРИТЕ ОТБОРА ,ПОКЛОН

На мача бях със сина си , по-едно време ми стана лошо , едва се съвзех , такава радост трудно се преживява

Кога минаха тия години мамка му...беше адска жега,бях на стадиона 2ч.по-рано и се чувстваше тръпката,че може би вече е денят!Първите два гола паднаха набързо и почнахме да пеем "Ние сме,ние сме-шампиони на България ние сме"Един по-възрастен ни каза"абе момчета на нас никога не ни е било лесно"Така и се случи-Славия изравни и настана една 2-3 минутна тишина,беше доста тегаво...нашите играчи така и не можаха да направят нещо смислено,ония лягаха по терена а и бяха стимулирани финансово от Левски,в интерес на истината играха много добре.Минутите летяха...изкараха Камбуров,имаше фаул след това за нас,но не вкарахме.После Джайоба нахлу в наказателното(тоя имаше толкова криви крака,но в интерес на истината точно когато не очакваш,че ще вкара-той отбелязваше)опита се да направи нещо като задна ножица и го спънаха-дузпа майна,густо майна!Затворих очи...не видях удара на Нешко Милованович,чух неистовото-ГОООООЛ!Топката вече беше в мрежата и всички подскачаха!Последните минути бяха най-тежките,имах чувството,че играем 120мин.Секунди преди края бях първи до мрежата,полицая се усмихваше и каза,че ще ни пуска на терена след края на мача.Край на мача!Локо е шампион!Сълзи се стичат майна,уж бях първи до мрежата а от ляво нахлуваха фенове,футболистите и треньорите не се виждаха,отидох до центъра и си отскубнах трева за спомен(още я пазя с вестниците от следващия ден)Имаше една изрезка от вестника която цитираше думите на Иван Славков-Бог да го прости-"В първенството ни има един Локомотив и 14 вагона"Каквото и да се напише за онзи ден просто е малко-трябва да го изживееш,дано всички имаме още много такива изживявания!

Честито на всички ЛОКОМОТИВЦИ!! Направо щях да полудея от радост тогава!! Бяхме супер отбор и мачкахме всички наред като се има в предвид, че Левски и ЦСКА тогава не бяха такава жалка картинка като сега....