"Шампионите на колене"! 43 години по-късно, съдбата отново изправя Локо (Пд) срещу ЦСКА

Вчера се навършиха 43 години от една от най-паметните вечери в историята на Локомотив Пловдив - Черно-бялата епопея в Ихтиман. Ден, който остава завинаги в съзнанието на поколения локомотивци не само заради победата, а заради начина, по който тя е постигната - с характер, вяра и огромна любов към черно-бялата фланелка. това отбелязаха днес от Фенклуб Локомотив Пловдив чрез официалната си страница във Фейсбук.

Историята ... 12 май 1983 година

На 12 май 1983 година Локомотив, тогава част от Южната "Б“ група, се изправя срещу фаворита ЦСКА в полуфинал за Купата на Съветската армия. В Ихтиман обаче не играят просто два отбора. Там хиляди локомотивци превръщат мача в нещо много по-голямо - в демонстрация на вярност и принадлежност. Трибуните и пистата около терена са изпълнени с черно-бели сърца, а атмосферата остава завинаги в историята на българския футбол.

Христо Бонев, Аян Садъков, Едуард Ераносян и техните съотборници създават една от най-славните страници на клуба, побеждавайки с 3:2. Два гола на Едуард Ераносян и един на Христо Сотиров изпращат Локомотив на финал и оставят след себе си спомен, който десетилетия по-късно продължава да живее във всеки истински локомотивец.

Тогава нямаше социални мрежи, нямаше преки телевизионни предавания и мигновени новини. Имаше само една огромна черно-бяла общност, която чакаше вестта от Ихтиман. А когато тя достига до Пловдив, "Лаута“ посреща своите герои така, както само локомотивци умеят.

Не е случайно, че дълги години след това черно-бялата публика посреща ЦСКА с песента "Помните ли Ихтиман“. Защото този мач не е просто спомен от миналото. Той е символ на локомотивския дух - дух, който не се измерва с бюджети, класирания или прогнози, а с вярност, характер и любов към клуба.

43 години по-късно, съдбата отново изправя Локомотив срещу ЦСКА

Днес, 43 години по-късно, съдбата отново изправя Локомотив срещу ЦСКА във финал. И точно затова споменът за Ихтиман е по-жив от всякога. Защото историята на Локомотив винаги е била писана от хората по трибуните и от онези, които никога не спират да вярват.

Нека отново бъдем заедно! Нека отново черно-белият глас се чуе силно. Защото Локомотив е повече от футболен клуб. Локомотив е съдба!