©

Стойчо е на 42 години, кореняк пловдивчанин. Като много българи, през 1990 г., принуден от икономическите обстоятелства потегля към широкия свят, за да търси другаде своята житейска реализация. Младото момче, току-що отбило военната си служба, започва като общ работник във фабрика за осветителни тела в Австрия. За да стигне няколко години по-късно до съдружник и управител на успешна българо-австрийска компания за транспорт. За 17 години в Австрия не само успява напълно да се интегрира, но постига и изключително добър стандарт на живот за семейството си.

"Един от преломните моменти от живота на всеки чужденец е възможността да стане поданик на държавата, в която живее", казва Стойчо. "С този акт обикновено хората си мислят, че най-сетне ще станат равни на местните и ще ги третират като такива. Когато дойде моят момент за такъв избор, след като 8 години живях в Австрия, бях поставен пред ужасна дилема. Австрия е държава, която не разрешава двойно гражданство - или си с българско или с австрийско. През 1998 - 1999 г. аз бях единственият българин, който имаше възможност да вземе австрийско гражданство и се отказа. 

Самият факт, че трябваше да се откажа от българското беше за мен немислим акт. По време на интервюто казах на полицая, че предпочитам да запазя българския си паспорт. Той силно се обиди и ме провокира с куп въпроси. Аз му отговорих, че не паспортът прави човек да принадлежи към дадена нация, а сърцето му. А моето е българско! Вместо австрийски паспорт, получих виза за престой. Когато си тръгвах полицаят ми стисна ръката и каза нещо, което няма да забравя цял живот: Не е необходимо да живееш в България, за да бъдеш истински българин. Твоето решение да останеш БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН, да откажеш австрийски паспорт, предизвика моето искрено възхищение и уважение. Тогава наистина се почувствах горд, че съм Българин", спомня си Балджиев.

В Австрия той е имал всичко, от което се нуждае един човек, за да нарече живота си нормален и въпреки това нещо му е липсвало. Искал е този нормален живот да се случва в България, затова през 2007 г. взима решение да се прибере отново в родния си град. "През годините прекарани в чужбина или откриваш българското в себе си или го затриваш. Аз имах възможността да опозная себе си и да се идентифицирам като българин. Един от основните фактори за тази идентификация беше раждането на дъщеря ми Михаела през 2003 г. в Хал ин Тирол, Австрия", посочва пловдивчанинът. "Това ме накара да погледна назад, откъдето идвах и напред, накъдето отивах. За съжаление, поглеждайки напред виждах как всичко българско след мен и моето поколение ще бъде загубено. Виждах внуците и правнуците си, които нямаха да знаят нищо за България и кой е Левски! Тогава с жена ми взехме решение детето ни да расте и учи в България".

Завръщайки се в Пловдив, Стойчо Балджиев създава собствен успешен бизнес в сферата на търговията, транспорта и логистиката. И за чужденци, и за българи фирмата му "Вип Логистик" се свързва с коректна, бърза и икономически изгодна услуга.

Никога не е съжалявал, че е напуснал Австрия. Но и досега не може да се примири с липсата на самоуважение в българите, както и със сбърканите взаимоотношения в нашето общество. "Хората в Австрия изпитват огромно уважение един към друг. Всеки успял човек е пример за подражание. Докато при нас е обратно - почти няма успял и умен човек тук, който да е получил заслуженото уважение и признание. Крайно време е да разберем, че единственото нещо, което може и имаме пълната сила да променим в нашата държава сме самите ние. Променяйки себе си ще променим и държавата. Българите трябва да започнем да се самоуважаваме. Няма как да очакваш от хората около теб да те уважават ако самият ти не го правиш. Аз уважавам себе си, защото сам съм постигнал всичко с много труд. Човек от народа съм и ще остана такъв", казва Стойчо.

Пловдивчанинът винаги ще помни урока, получил случайно в малкото алпийско градче Майерхофен. "Разхождахме се с приятели и видяхме на площада множество от хора - течеше предизборна кампания за местни кметски избори. Несъзнателно се заслушах в това, което говореше човекът на трибуната. Хората бяха недоволни, че фирмата, която извозва битовите отпадъци не се справяла добре и градът бил замърсен. Младият кандидат за кмет вместо обаче да обещае, че ще изчисти града, им каза: Моля всеки един от вас да докосне глезена си и после да вдигне ръката си високо горе. Хората го направиха. Когато всички ръце бяха горе кандидатът продължи: Тук сте около 3000 човека. Знаете ли колко време ни отне движението на ръката от горе до долу - 4 секунди. Сега си представете, че в ръката си имате малък хартиен боклук. 

Точно за 4 секунди всички изчистваме боклуците. Колко време и пари щеше да отнеме на общината ако ангажира двама човека да почистят този площад? Вместо реплики хората започнаха бурно да ръкопляскат. До онзи момент не се бях замислял каква е точно ролята на Кмета. Когато се вгледах в този млад човек разбрах, че той само координира управлението, но то е невъзможно без участието на самите жители на града. Дълго коментирахме случката в българските среди. Повечето от нас заявяваха, че когато се намерят такива хора да управляват нашите общини, значи е дошло време да се прибираме. Затова подкрепям кандидата за кмет на Пловдив Величко Апостолов. Защото в негово лице припознах австрийския му колега, кандидата за кмет, който толкова много ме впечатли. Спокойно мога да заявя, че ако волята и интелигентният разум в нашия град надделеят и Величко стане кмет, Пловдив ще е част от Европа", казва Стойчо Балджиев.

"Искам да помогна да превърнем Пловдив в добро място за живеене за младото поколение, за децата, за да не им се налага и на тях един ден да избират между българско и чуждо гражданство". С тази идея Стойчо Балджиев се кандидатира за общински съветник от гражданската листа на Величко Апостолов, с мандат на ПП "Обединена социалдемокрация". Пловдивчани, които искат да подкрепят Стойчо Балджиев да стане общински съветник, а Величко Апостолов - кмет, могат да гласуват като сложат знака "Х" в квадратчето с номер 40 в бюлетината за общински съветници и в бюлетината за кмет.