Проф. д-р Христо Тасков, обяви прекратяването на своята връзка с Медицински университет - Пловдив чрез отворено писмо, адресирано до ръководството на институцията. Текстът съчетава лична биографична ретроспекция, отчет на научни приноси и остра критика към начина, по който е приключило неговото участие в университетски структури.

Още в началото на писмото авторът подчертава емоционалния характер на решението си, заявявайки:

"От днес вече нищо не ме свързва с Медицински университет Пловдив.“

Той определя посланието си като последно сбогуване с институцията, която описва като своя "alma mater“.

В своята равносметка проф. Тасков припомня началото на академичния си път през 1970 г. в тогавашната структура на университета. Той отбелязва:

"Именно тук положих основите на академичната си кариера и получих първата си хабилитация.“

След десетилетия национална и международна работа, включително ръководни позиции в областта на инфекциозните и паразитни болести, той се връща към МУ–Пловдив с идеята за научен принос и менторство.

По негови думи, това завръщане е било възприето като "символично“ и мотивирано от желание да допринесе за развитието на университета.

Писмото акцентира върху интензивна научна дейност, реализирана за кратък период. Авторът посочва разработването на: четири вътреуниверситетски проекта, четири докторски програми, два проекта към МОН и научни групи по европейска програма за стратегически изследвания

Той определя този период като професионално ангажиран и вдъхновяващ, с очакване за завършване на академичната кариера в институцията.

Съществена част от писмото е посветена на прекратяване на участието му в Научно-изследователския институт към университета. Той твърди, че решението е взето без предварителен диалог:

"Настоящото ръководство прекрати участието ми без да е потърсено становището на неговия директор и без аз лично да бъда уведомен.“

Този акт е описан като несъвместим с академичната колегиалност.

Проф. Тасков отбелязва, че въпреки напрежението е продължил работа по научни проекти, довели до:

"…предсрочно публикувани два международни патента.“

Той подчертава потенциала за приложение в диагностиката на детска левкемия, но същевременно посочва проблеми при реализацията на следващи етапи, включително избор на изпълнител и липса на организационна координация.

В писмото се съдържа и твърдение за ескалация на напрежение:

"Бях упрекнат в възпрепятстване на процеса и заплашен със санкции.“

В заключителната част авторът формулира решението си като окончателно оттегляне от институцията. Той подчертава, че причината не е професионална умора, а институционално разочарование:

"Аз, учен, отдал над петдесет години на медицинската наука - напускам не поради умора или липса на воля. Тръгвам си с разочарование, каквото рядко съм изпитвал; с огорчение, което не се нуждае от украса.“

Тасков е утвърден специалист в областта на имунологията и имунопатологията. Той е доктор на медицинските науки със специалност "Имунология“, както и старши научен сътрудник I степен по "Имунология и алергология“.

Академичният му път започва след завършване на Висшия медицински институт в Пловдив със специалност "Медицина“. Впоследствие придобива последователни специализации: 1983 г. – "Микробиология и 1994 г. – "Клинична имунология“

специализация по "Медицинска информатика и здравен мениджмънт“

Още в началото на кариерата си той работи като асистент, а по-късно като доцент в Катедрата по микробиология и имунология към ВМИ–Пловдив.

От 1993 г. проф. Тасков заема длъжността заместник-директор на Националния център по заразни и паразитни болести, а впоследствие става негов директор.

От 1998 г. той е ръководител на Националната референтна лаборатория по имунопатология и алергология. Година по-късно представлява НЦЗПБ в Института за клинична лаборатория и стандарти в САЩ.

От 2001 г. заема поста председател на Специализирания научен съвет по микробиология, вирусология и имунология към Висшата атестационна комисия.

От 2003 г. проф. Тасков участва активно в разработването на национални политики, свързани с превенцията и контрола на HIV инфекцията.

Той е консултант на Регионалното бюро за Европа на СЗО в областта на HIV консултиране и изследване, участник във въвеждането на национален биологичен и поведенчески надзор на HIV в Централна и Източна Европа, ръководител на експертни групи за разработване на Национална стратегия за ХИВ/СПИН

участник в създаването на Национална програма за профилактика и контрол на ХИВ/СПИН.