Пловдивския апелативен съд потвърди взетите от Пловдивския окръжен съд мерки за неотклонение "Задържане под стража" по отношение на Спас Христов, 39 г. и Георги Йорданов, 31 г. 
Те са обвинени в това, че на 23.09.2011 г. в с. Катуница при управление на МПС - л.а. Мерцедес за обв. Йорданов и т.а. "Фолксваген" за обв. Христов са нарушили правилата за движение и умишлено са причинили средна телесна повреда на повече от едно лице - Венцислав Гeоргиев, Валентин Костов, Атанас Васев и Петър Георгиев - престъпление по чл.342, ал.3, б. " Б " вр. с ал.1, НК.
Апелативният съд прие изцяло мотивите на Окръжен съд, с които е преценил, че следва да бъде наложена най-тежката мярка за процесуална принуда. За да бъде постановена тя, законът изисква да са налице следните предпоставки - за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен в това качество и да е налице реална опасност той да се укрие или извърши престъпление.
В случая, за престъплението, в извършването на което са обвинени Христов и Йорданов се предвижда наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години, поради което е изпълнена първата изискуема за задържането предпоставка.
Съдът прие, че от събраните до момента по делото доказателства - протоколи за огледи, за претърсване и изземване, обяснения на обв. Христов, показания на разпитаните свидетели Костов, Георгиев, Лазаров, Кирчев, Йорданов, Велев, Маринов, Танев, съдебно - медицинските удостоверения на пострадалите, справки за собственици на МПС, справки от сектор КАТ за нарушители от региона, се установява следната фактология: 
На 23.09.2011 год. след 19.30 часа, обвиняемите Христов и Йорданов потеглили първият с т.а. "Фолксваген", а вторият с л.а. "Мерцедес" с десен волан, от съответното си местоживеене към с.Каруница и по-специално към дома на Кирил Рашков, по повод отправена покана от родственици на Рашков към участие в мешере, с което евентуално щели да бъдат били ангажирани бащите на дейците. При пристигането им в селото, пътуващите един след друг лек и товарен автомобил въобще не можели да достигнат къщата на домакина, понеже пред нея имало насъбрало се множество от хора, които непосредствено преди това изразявали негодуванието си заради настъпил фатален инцидент с техен съселянин младеж, а също имало и засилено полицейско присъствие. 
При описаната картина пред очите им, водачите на бавно приближаващите с включени фарове автомобили, спрели, без изгасят двигателите. Въпреки вида на тълпата и на служителите, те не се отказали от намерението да продължат към цар Кировата къща и един от тях подел рязко сигнал с клаксона. Сигналът привлякъл вниманието на тълпата и виждайки, че в превозните средства се намират лица от ромски произход, множеството се спуснало към автомобилите и започнало да удря по металните им конструкции, по стъклата и фаровете. Хора от тълпата дори правили опит да се доберат и да извадят от купетата, пасажерите. 
Незабавно за преустановяване на конфликта се намесили полицейски служители, които отривисто правили опити да не се достигне до лицата от двата автомобила, но не могли да осуетят погрома над превозните средства. В един момент, обв. Йосифов понечил да потегли с Мерцедеса но не могъл и спрял. Тогава обв. Христов, който се намирал зад него, рязко потеглил първо малко назад, а после напред и се врязал в тълпата. Той направил бърза маневра по заобикалянето на Мерцедеса отдясно, който пък бил с отворени десни врати. Минавайки покрай него, микробусът уварил вратите и дори изкривил едната, а наред с това затиснал двама от потърпевшите. 
После микробусът продължил движението си напред към къщата на Кирил Рашков, блъскайки каквото тяло се изпречи насреща му. След него потеглил и водача на л.а. "Мерцедес", прегазвайки през краката пострадалия Петър Георгиев, който лежал на земята отхвърлен преди това от микробуса. По посочения начин обвиняемите се отзовали до къщата, пътуващите в тях веднага се скрили вътре, а полицаите успели да тушират възможните по-нататъшни безредици, като за получилите увреждания била повикана спешна медицинска помощ. Оказало се, че с фрактури на крайниците вследствие действията на водача на микробуса са трима души Венцислав Георгиев, Валентин Костов и Атанас Васев, а вследствие действията на водача на Мерцедеса е причинено телесното увреждане на Петър Георгиев, като имало и още редица лица с по-леки наранявания. 
При така описаната фактология, съдът не възприе доводът на защитата, че извършеното от двамата обвиняеми е при условията на "крайната необходимост" по чл.13 от НК. Според съда, се касае за умишлено престъпление и поне към сегашния процесуален момент и налични доказателства, убедително може да се поддържа виждането за евентуален умисъл на проявата на всеки от извършителите. 
Действително е имало нападение над превозните средства и намиращите се в тях хора, но за да е налице крайна необходимост и поведението на обвиняемите да е правомерно и законовооправдано, трябва непосредствената опасност да не е могла да бъде избегната по друг начин и причинените от деянието вреди да са били по-малко значителни от предотвратените. Тези два признака обаче, съдът прие, че в случая не се наблюдават. Според свидетелските показания, нападението е можело да бъде избегнато по друг начин и по-точно чрез маневра "на заден ход", както се изразяват свидетелите Велев и Маринов, а отделно в неговото отблъскване активно са се включили и служителите на реда. От всички гласни доказателства, единодушно се установява, че въпреки пораженията по автомобилите, пострадали лица в тях не е било допуснато да има. 
Полицейската намеса в това отношение е била съвсем демонстративна. Следователно, налична е и втората предпоставка за най-тежката мярка за неотклонение.
Относно третата предпоставка съдът прие, че при наличните до сега девет осъждания за разнородни престъпления, последното от месец август 2011 год., опасността от извършване на престъпление за обв. Йорданов е вън от съмнение. Обв. Христов, който е бил освобождаван от наказателна отговорност по чл.78А от НК не се води осъждан, но подобна опасност съдът прие и за него. 
Тя се извлича от инкриминираното му поведение, а именно - след като при движението му е нанесъл поражения върху автомобила на съпроцесника си, от което са били затиснати потърпевши, той не е спрял. Не е спрял и при челния удар със следващото човешко тяло и така докато реализира целта си да стигне до къщата. Т.е. следвали са едно след друго увреждания, които не са били преустановявани. 
Съдът прие, че заболяванията на Христов понастоящем не могат да се отчетат като фактор, адекватно противопоставим на задържането, защото оскъдната по делото медицинска документация, част от която с голяма времева давност, не позволяват да се направи извод, че здравословното му състояние е несъвместимо с престой в пенитенциарно заведение, а за това тепърва може да бъде направено искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която да изясни тези въпроси.
С оглед на горното, съдът намери, че мярката за неотклонение "Задържане под стража" е най-подходяща за изпълнение на целите по чл.57 от НПК и отговаря на условията по чл.56, ал.3 от НПК и за двамата обвиняеми. 
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.