Декларацията на АИКБ срещу неконтролираното нарастване на бюджетните разходи и на бюджетния дефицит отразява дълбоката ни загриженост относно текущото състояние на публичните финанси на страната. Темпът, с който нараства бюджетният дефицит в последните месеци на годината, е дълбоко обезпокоителен, но още по-обезпокоително е допълнителното му нарастване в прогноза за публичните финанси за 2025 година на Министерство на финансите. Това каза изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

По думите му тези 12 млрд. лева прогнозен бюджетен дефицит се формират главно от некомпенсирани с приходи допълнителни разходи, които се предвижда да бъдат извършени в 2025 година: разходи за възнаграждения на персонала, зает в публичния сектор, разходи за социалноосигурителни и здравноосигурителни плащания, в това число и пенсии, на трето място разходи за издръжка.

Според АИКБ темпът на растеж за последните две години на възнаграждения и пенсии е изключително бърз, и макар че те не са високи, предложението на асоциацията е 20-процентно съкращение в публичния сектор и замразяване на пенсиите в рамките на една година.

"Съзнаваме, че това е изключително тежка мярка и няма да бъде приета от обществото, но смятаме, че тези два разхода – за възнаграждения и за пенсии, са се увеличили предварително прекалено много, така че могат да бъдат задържани на текущите нива в продължение на една година, така че да не формираме такъв голям бюджетен дефицит,“ каза той и добави, че очакванията са през 2025 година икономиката на България да нарасне, което ще доведе до по-голям БВП и повече приходи – "тогава ще можем да пристъпим отново към индексиране на тези разходи,“ смята той.

Тези мерки според него ще помогнат и за влизането на България в Еврозоната, тъй като има конкретен критерий, който касае устойчивост на публичните финанси и трябва задължително бюджетният дефицит да е в рамките на 3%. "Смятам, че през 2024 година ще се справим с този формален критерий и ще задържим бюджетния дефицит в рамките на тези 3%, въпреки че отново това ще се случи за сметка на инвестиционните разходи, които няма да бъдат реализирани, което пък е кражба от бъдещето на икономиката,“ допълни той.   

Добрин Иванов допълни също, че другото обезпокоително нещо е, че по данни на НСИ бизнес средата в България се влошава, като се наблюдава и спад в индустриалното производство в последните 19 месеца. "Това е един допълнителен аргумент да настояваме да се вземат мерите по отношение на разходната част на бюджета, не толкова по отношение на приходната, тъй като едно увеличение на данъчните ставки допълнително би влошило икономическата среда и бизнес средата и би възпрепятствало икономическия растеж и намалило конкурентоспособността на българската икономика.“