© Plovdiv24.bg

По-голямата част от футболната си кариера Матушев е изкарал в Нефтохимик, далеч по-малко време изкарва в Славия и Спартак Пд. След това заедно с Юлиян Дживизов и Игор Кулиш заминават за Танзания, където "заедно учат африканците на футбол при доста тежки условия."

В треньорския занаят започва в Нефтохимик, където още в първата година като наставник на дублиращия тим извоюва шампионската титла. Тогава част от отбора са младите за времето си Стойко Сакалиев, Георги Чиликов и Веселин Бранимиров.

По-късно Матушев става част от треньорския щаб на Иван Вутов и Стоян Попов, които застават начело на Черноморец. Първото предизвикателство като старши-треньор поема към тима на Слънчев бряг, с който пази и интересен спомен при мач с пловдивския Локомотив.

"Направихме 2:2 на Лаута и помня, че искахте да нахлувате", спомни си пред запалянковците Матушев.

Следва завръщане в Бургас, където е помощник-треньор на Нефтохимик, но след злополучна нова среща със "смърфовете" Димитър Стойчев сдава кормилото на бургаския тим именно на Матушев. Напускането му идва след загуба от Ботев, но скоро получава оферта да помага в младежкия национален отбор. Съвсем скоро съвместява новата си длъжност и с тази на селекционер на юношеския държавен тим до 19-годишните. След това поема закратко тима на Спартак Вн, но опасенията, че изпълнителният директор Живко Великов не се меси в реденето на състава се оказват верни и Матушев напуска. Поема към Армения, където отива с Николай Костов. След прибирането си оттам се оттегля от футбола за година, заради здравословни проблеми на дъщеря си. След отшумяването им идва офертата от Константин Динев да стане част от Локомотив (Пловдив).

"Радвам се че приех и останах тук. Въпреки че до скоро почти си бях събрал багажа. Случващото се тук допреди няколко дни ми дойде в повече, но с подкрепата на г-н Динев и г-н Бонев съумях да се съхраня и времето показа, че това е било за добро. Истината е, че съм в Локомотив да воювам, не да създавам интриги", сподели в претъпканата с фенове зала специалистът.

"Вие сте силата на Локомотив. Обикалял съм много по света,но за първи път виждам такива запалянковци, които да подкрепят отбора си при 0:3 срещу Локо Сф. Това бе мач, в който ни се искаше да потънем в земята. Така и победата над Левски нямаше да дойде. Когато съм на скамейката и чуя тишината и рева "Локомотив" след нея, целият настръхвам. Иде ми аз да вляза на терена.", възхити се Неделчо Матушев.

Той призна още, че поставените цели в началото на сезона са стъписали част от футболистите и това е попречило да разгърнат потенциала си. Ролята си за неубедителните игри придава и огромния брой футболисти, които минават и си заминават по време на лятната подготовка.

"Водихме подготовка с едни футболисти, започнахме сезона с други, по всичко личи, че ще го завършим с различни. Но се видя, че с времето и мачовете, камъните започнаха да се наместват. Важното е, че те започнаха да усещат, че няма нищо страшно в преследването на поставените цели. Трудното тепърва предстои и то още срещу Академик. Казах им, че ако сгрешим срещу тях, все едно нищо не сме направили срещу Левски. Трябва да сме постоянни в играта си, както и да се справяме с напрежението. Колкото повече печели един отбор, толкова повече се забелязва от останалите. Така идват недоброжелателите, започват интригите и идва напрежението. " каза още наставникът на пловдивчани.

Той бе категоричен, че тимът му ще се бори здраво и на двата фронта - първенство и купа на България.

"Ако зависи от мен, ще наблегна на повече българи през зимната селекция. Съжалявам, че в България младите футболисти разсъждават, че след един добър мач, всичко трябва да се върти около тях и стартовия състав да започва с името им. А когато това не се случи тонуса и желанието им в тренировките пада. Не доумявам как футболист като Здравко Лазаров тренира по-усърдно от младите, а те така и не взимат пример от него. Не помня някой от младите да искат съвети от по-опитните или да си поискат индивидуални занимания с тях."

Феновете поискаха мнението на Неделчо Матушев и за друга болна за тях тема - детско-юношеската школа.

"За да се изискват резултати, трябва да бъдат осигурени условия за това. Чест прави на треньорите, че се борят и работят в настоящата ситуация. Но явно пловдивските футболисти са по-недисциплинирани. Затова вина може би имат и родителите, които следват децата си навсякъде из страната и с виковете и подхвърлянията си пречат на работата на треньора и допълнително изнервят обстановката. Мисля, че само в Пловдив е това, което може би доказва, че градът наистина е от най-футболните в страната. Но има и талантливи деца, аз лично си записах имената на няколко.", сподели старши-треньорът.

В книгата с пожелания той написа:

"С много любов и уважение към публиката на Локо Пловдив"!