ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Общество
Криминални
Институции
Бизнес
Разкопките край Белинташ обещават страхотни разкрития
Автор: Екип Plovdiv24.bg 17:35 / 02.11.2010Коментари (1)3589
От началото на октомври 2010 година в района на светилището Белинташ започнаха разкопки от археологически екип на Националния исторически музей /НИМ/ с ръководител д-р Борислав Бориславов. Целта е да се установи от кога и до кога във времето е функционирало светилището.

След предварителни проучвания през пролетта тази година екипът започна разкопки на терен, който е с периметър около километър в радиус от платото Белинташ. На този етап сондажите доказват, че проучваният терен е свързан със светилището. На около километър от платото, в северна посока, в местността "Тарлъците" е открита некрополна могила. Откритият под нея каменен насип води до предположението, че там е извършено погребение. Такъв тип, по думите на д-р Бориславов, гробни съоръжения в Родопите се появяват през късната бронзова епоха - Второто хилядолетие пр. Хр. И продължават през цялото Първо хилядолетие.

Това е първата могила в района, която се проучва с редовни разкопки. Към момента на могилата е достигнато второ ниво. Има практика в Родопите, в естествени пукнати в скалите, да се поставя глинен съд с останки на хората, твърди Борислав Бориславов. Къснобронзовата епоха се характеризира с това, че ритуалът е кремация. Под пласт от 40-50 см, заедно с евентуалните останки, може да се очакват и погребални дарове. До могилата се намира и голямо, вече сухо, но запазено дърво, както е в легендите. Некропол се прави на висока час, в подножието на дърво.

Общата задача на археолозите е да се установи максималната културна среда на това светилището Белинташ. Безспорно е, че е посещавано с хилядолетия и е съвсем нормално около него са живели хора. Картината ще бъде максимално пълна, когато се разкрият селища и некрополи от всички периоди.
Подходът към платото, върху което се намира светилището Белинташ, е от източната му страна, минава край един внушителен за времето олтар и се изкачва по стъпала изсечени в скалата. Това, според Бориславов, е естествения подход към платото и е пътят, който траките са използвали. А на самото плато най-вероятно траките са извършвали част от жертвоприношенията. Може да се твърди, че при ритуалите огънят има много важно участие, като вече са открити фрагменти от огнища-олтари, някои, от които с украса.

Също е сигурно, че при извършване на ритуала е използвана течност, като тепърва ще се уточнява каква е тя - вода, вино, кръв, мляко. Към днешна дата е сигурно, че през каменномедната епоха - края на 5-то хилядолетие пр. Хр. - времето на Варненския некропол - това място е било почитано. Това е едно от най-ранните скални светилища в Европа изобщо. Задачата на следващите ни разкопки е да докажем изсичанията и олтарът от коя епоха са, каза археологът. Ако успеем да докажем, че това е станало през каменномедната епоха ще представлява един от най-ранните олтари в Европа, твърди той.

Предполага се, че пукнатините в скалите на платото са запълвани с дарове. За съжаление, поради големия наклон на скалите, се очаква, че ако има такива то те могат да се намерят в подножието му. В контролните сондажи на археолозите е намерена керамика от каменномедната епоха, такива са открити и в основата на скалите. Скалата на платото видимо е нарязана от човешка ръка и според археолозите явно е била основата на светилището, върху което са извършвани ритуалите и жертвоприношенията. Това, което очакваме да открием са остатъци от тях, твърди Бориславов. Не е изключено остатъците след жертвоприношенията да са изхвърляни по западния склон от самата скала. Вече е доказано, че там има културни пластове от различните епохи, които обаче са затрупани от големи скални блокове. Голяма част от намерената керамика е в подножието на скалата под една естествена козирка.

10-членния екип на НИМ е категоричен, че това място е изключително интересно за археолозите, тъй като се смята, че е почитано до края на каменномедната епоха. Те твърдят, че след нея има един период на оттегляне на населението от Родопите - през ранната и средна бронзова епоха - трето и началото на второ хилядолетие пр.Хр. И в средата на второто хилядолетие пр. Хр. Родопите отново стават много гъсто населени. Предполагаме, че това е свързано с рударство и добив на суровини, които са били изключително скъпи и ценни за онова време.







Зареждане! Моля, изчакайте ...
+1
 
 
повече от интересно! Това място (както повечето тракийски светилища) притежава някаква уловима енергия - човек се чувства по-различно там. Тракийското наследство по нашите земи е същинско богатство, но ние българите имаме навика да не ценим подобни неща. Жалко!
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.

Още новини от Регионални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Април 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Бум на коклюш в България
Електронно таксуване в градския транспорт
Масови протести срещу цените на горивата
Великден 2024 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Кой е най-успешният демократичен кмет на Пловдив през последните години?
Д-р Гарабед Томасян
Спас Гърневски
Д-р Иван Чомаков
Славчо Атанасов
Иван Тотев
Здравко Димитров
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: