©

Всичкоядецът е твърдата, но летлива маса, в която потапяме ръка, за да открием, че пръстите ни са крака, а устите - задници.

Всичкоядецът е ръбът, отвъд който полът, размерът и материята нямат значение, защото са едновременно мъжки, женски, средни, миниатюрни, гигантски, плътни и крехки. В пастта на Всичкоядеца дебне малка, сексапилна черна дупка, пламтяща в отчуждението си, в която се прозява нищото.

"Всичкоядецът е фигура на човека, който няма профил, пол и индивидуален образ. Той е централен гестус на консумацията в съвременния свят (или съвкупност от жестикулации и думи), който е взет като изходна точка при опит за разбирането какъв е този човек, който се стреми страстно към един "по-добре изяден свят". Галя Костадинова го превръща в непосредствено, екстремно физическо присъствие. Трудна актьорска работа", пише Виолета Дечева във вестник "Култура"

"Дали това е Всичкоядецът - този въпрос, разбира се, никога не би могъл да получи категоричен отговор в постановка на Ани Васева. Отказът от крайно значение, отхвърлянето на едно последно решение - това е силен концептуален жест, който на смислово ниво се оглежда в несигурността на персонажа, в непрестанното му двоене, а на нивото на формата контрастира с абсолютната прецизност на техниката, с виртуозността на изпълнението", отбелязва Моника Вакарелова в "Литературен Вестник"

Представлението се осъществява от сдружение "Плюс", Metheor, the fridge и театрална работилница Сфумато с финансовата помощ на Министерство на културата в България.

Ани Васева е театрален автор и режисьор. Тя е принадлежaща към новото поколение в българското сценично изкуство, което е космополитно, независимо от граници, универсално. Такива са й нейните спектакли. Между най-познатите й спектакли са "Пиеса за умиране" (2010), "Франкенщайн" (2011), "Всичкоядецът" (2012), "Фаетон: изверги" (2013).

Предварително запазване на места на: book@exaf.org.