Емблематичното Жълто училище в Пловдив стана черно. "Това направихме от националната светиня Жълто училище! Какъв срам!" - пише авторът на снимката Константин Бобоцов, предава Plovdiv24.bg.
"Спокойно… Това е торкрет. Силна основа с арматура преди всякакви мазилки, цветове, изрисуване на линии и прочие. Всичко се изпълнява по одобрен от НИНКН проект. Взети са проби от старата мазилка и т.н.
Март ще пристигне дървен стъклопакет и тогава ще стартира обръщане на дограмата и последен финален слой мазилка, специална за реставрация преди цвят. Сега, наистина изглежда плашещо…. Но само засега! Вие какво предлагате? Да го замажем с чоп и кал…. и така до първия дъжд?
Има си професионалисти в тази област, които са създали и други, одобрили всички проекти!!!" - коментира по повод вида на Жълтото училище ректорът на АМТИИ Жан Пехливанов.
"Жълтото училище" е най-старата сграда в Пловдив, която се използва по предназначението си. Наречено е така заради непроменения цвят на фасадата си от изграждането досега. Това е първата новопостроена за учебни цели сграда през Възраждането.
Сградата е строена през 1868 г. и е дело на брациговския майстор Тодор Дамов. Високата порта издава специално ираде, позволяващо полагането на основния камък. На източния ъгъл, между улиците "Цар Ивайло“ и "Тодор Самодумов“, са запазени оригинални надписи на български и османо-турски, в които се съобщава, че училището е построено през 1868 година с благоволението на султан Абдул Азис хан.
След построяването ѝ в нея е настанено Пловдивското главно училище – първата пловдивска гимназия, създадена на базата на епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий“ с цел да подготвя учители и свещеници. В Жълтото училище са учили Иван Вазов, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов. След Освобождението тук са преподавали П.Р. Славейков, Петко Каравелов.
През 1927 г. Жълтото училище е обявено за "народна старина" - недвижим паметник на културата с категория "национално значение". От 1964 г. се използва от АМТИИ "Асен Диамандиев" и там е настанен фолклорният факултет на академията. През 2015 г. достъпът до сградата бе ограничен, след констатации, че вътрешната дървена конструкция е изгнила, а мазилката по южната фасада е срутена, което създава опасност за хората.
През 2017 г. бе даден старт на ремонта на разпадащото се здание след като Министерски съвет отпусна 1,1 млн. лв. за укрепване и реконструкция, а общината осигури 100 000 лв съфинансиране. Строително-възстановителните работи трябваше да бъдат извършени за 190 дни от бургаската фирма "Андезит" ООД.
Малко по-късно НИНКН спря ремонта, като през времето досега са направени четири корекции на проекта. Дългоочакваната реставрация започна най-после преди два месеца. Срокът за изпълнение на дейностите остава същият.