"Този въпрос не е от компетентността на общинската администрация на базата на справка, изготвена от Регионален исторически музей – Пловдив“, се казва в отговора на общината на репортерско запитване.
Паметникът на Съветската армия (известен с името "Альоша") е гранитна статуя с височина 10,5 м, построена на върха на Хълма на освободителите, който хълм получава това име през 1934 г., а сред обществеността е утвърдено и името "Бунарджик". Паметникът има безспорна художествена и историческа стойност. Припомня се и историята на създаването на паметника - издигнат е през 1954 – 1957 г. от архитектите Борис Марков, Петър Цветков, Николай Марангозов, скулпторите Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, Александър Занков и каменоделците Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов. Прототип на статуята е руският войник Алексей Иванович Скурлатов (1922 – 2013), а паметникът е един от много малкото персонифицирани паметници в Европа, свързани с Втората световна война.
В Европа има над 4000 мемориала и паметници, посветени на историческата битка на Съветската армия срещу хитлеро-фашизма. В тях са погребани над 2,5 милиона съветски воини (руси, белоруси, украинци, грузинци, арменци и от всички останали националности в бившия Съветски съюз), участвали в окончателния разгром на хитлеристка Германия. Най-много паметници и гробове на войници от Червената армия има в Унгария - 940, в Полша - 560, в Чехия и Словакия - около 60. Паметници и мемориали на Съветската армия има още в Австрия, Белгия, Холандия, Норвегия, Сърбия, Хърватия, Франция, Румъния и в България. Такива паметници има и в Германия, и в САЩ.
Първото и най-важно нещо, което следва да се има предвид, е, че демонтирането, частичното или пълното преместване на Альоша е под охраната на държавата и е регламентирано със следните документи:
Резолюциите на ООН от 2008 и 2009 г. за защита на паметниците по повод Втората световна война;
Европейска културна конвенция от 19.12.1954 г., приета в Париж;
Европейска харта за архитектурното наследство, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа от 26.09.1975 г.;
Препоръка № 880/1979 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за съхранение на европейското културно наследство;
Конвенция за запазване на архитектурното наследство на Европа от 03.10.1985 г., приета в Гренада;
Закон за авторското право и сродните му права;
Международен договор между България и Руската федерация за приятелски отношения и сътрудничество, подписан на 04.08.1992 г. от президентите Жельо Желев и Борис Елцин. С чл. 14 от този договор България и Русия поемат изричния ангажимент взаимно да опазваме паметниците си - и исторически, и паметници на култура, с които се представяме в съответните държави.
Всички тези международни споразумения и документи показват, че премахването на паметника не е обикновен акт, свързан с организация на физическото му демонтиране, а изисква приемането на решение от компетенцията на Министерство на културата и Министерски съвет.
През изминалите години, особено след промените през 1989 г., темата е повдигана нееднократно, имало е различни дискусии, както по време на обществени събития, така и в медиите с наближаване на годишнини или по време на предизборни кампании.
Чисто юридическите измерения на казуса са категорични и еднозначни, но по време на дискусиите са изтъквани и други доводи за запазването и съхранението на "Альоша", които отново следва да бъдат представени на вниманието на българската общественост в процеса на обсъждане.
Сред тях са изразените позиции на общественици, политици, журналисти и граждани, които може да се намерят и в медиите. Принципно премахването на каквито и да било паметници се счита за свидетелство за незряло и поляризирано общество. Паметникът не символизира само преклонението и спомена за актуална политическа ситуация към даден момент, а веднъж издигнат се превръща в част от градското пространство и култура – в място на памет, която обаче не може да бъде статична. Хубав или лош, пловдивският "Альоша“ отдавна се е превърнал в едно от знаковите за града места.
Нашият град Пловдив привлича интерес и се откроява с натрупването на археологически, исторически и архитектурни свидетелства за минали епохи. Щеше ли да го има това, ако всеки нов управник на града премахваше коренно и изцяло изграденото от неговите предшественици. През вековете това са били нерядко дори негови опоненти, а понякога и истински врагове.
Разрушения и загуби, разбира се, е имало и то немалки, но те отдавна са осъдени от обществото като недалновидност, нетолерантност, варварство, дори нерядко квалифицирани като престъпление.
Задавани са и въпроси за това, ако се премахне този пам
 | АНКЕТА: Трябва ли да махнат Альоша от Бунарджика? Да Не Нямам мнение по въпроса |
Паметниците на Съветската армия в Западна Европа съществуват и в момента и за тях се полагат грижи. Безспорен исторически факт е, че Червената армия изиграва решаваща роля светът да се спаси от бедствията на Втората световна война и фашистката зараза. В момента Русия е категорично в ролята на агресор, но да се слагат знаци на равенство на събития, отстоящи на десетки години, според специалистите означава, че не сме научили нищо от уроците, които ни дава историята.
Паметникът е издигнат като символ на признателността към героизма и самопожертвователността на войниците от съветската армия в борбата им срещу фашизма по време на Втората световна война. Паметникът "Альоша" изразява признателността към всеки войник от всяка една от участващите страни, който е взел участие в най-смъртоносния и кръвопролитен конфликт в историята на човечеството. Задължение на поколенията е да пазят паметта им чиста и неопетнена от превратностите на времето и актуалното злободневие.
Не на последно място, при предишни обсъждания и инициативи за премахване на паметника, водещи специалисти и някои от участвалите в неговото изграждане, изразяват категорично мнение, че премахването на паметника Альоша е възможно само чрез взривяване, което би нанесло непоправими щети на природната забележителност Хълм на освободителите/ Бунарджика и на намиращите се в неговото подножие, жилищни квартали.
И още нещо важно като фактология припомнят от община Пловдив:
През 1996 г. със свое Решение № 89, взето с Протокол № 8 от 10.04.1996г. Общински съвет – Пловдив е възложил на Кмета на Община Пловдив да "предприеме незабавно необходимите действия за заличаване на паметника "Альоша“ от Хълма на Освободителите, като символ на съветската армия – окупаторка“. Върховният съд на Република България е отменил решението като незаконосъобразно, както става ясно от Отчет на Кмета на Община Пловдив за изпълнение на решенията на Общински съвет през периода 09.11.1995 г. до 31.10.1998 г., приет за сведение с Решение № 2, взето с Протокол № 2 от 22.01.1999 г..