Тролейбусите на Батаклиев, с които според приватизационния договор мажоритарният собственик на "Градски транспорт" трябва да възроди пловдивския електротранспорт, още не могат да стигнат заветната бройка 65. Вече 75 дни 28-те от Канада стоят на временно съхранение в бургаското пристанище.  
Още на 17 декември миналата година тролеите са разтоварени на пристанището от кораба "Смолян". На него били натоварени в американския град Хюстън, а дотам от канадския Едмънтън ги превозили 28 камиона.

"Тролейбусите не са на Ангел Батаклиев", реагира пред Plovdiv24.bg търговският директор на фирмата доставчик "Си Импекс - България" ООД Мирослав Беляшки. Повече подробности какво става с тролеите, че все не пристигат - в следващото интервю:
-  А чия собственост са, г-н Беляшки?

- В момента са собственост на нашата фирма.

- Как така?... Нали уважаваният г-н Батаклиев ги е платил?

- Платил е част от стойността и от транспорта им до България.

- Но в Агенцията по приватизация е представил документи.  Доставката е много важна за него, задължение му е по приватизационния договор, заплашват санкции... Нима ще лъже за такова сериозно нещо?...

- Не съм казал, че лъже. Просто е представил договор за доставка с нашата фирма и документи за частичните плащания към нас, за да може тези тролеи да дойдат от Канада до пристанището в Бургас.

- Но според г-н Батаклиев не само сте имали перфектен договор, но благодарение на тази сделка вашата фирма се е регистрирала по ДДС. Не е длъжен да ви плаща друго освен договореното, нали?

- Никой не иска г-н Батаклиев да плаща други неща извън подписаните клаузи. Разбира се, че като достигнахме ниво на оборота за ДДС - още след даденото от него капаро по сделката, ние спазихме законите, регистрирахме се и веднага стартирахме търсенето и купуването на тролейбусите от Канада.

- Вие твърдите, че ви е платил само частично, а той е убеден, че нищо повече не ви дължи и дори се чувства ощетен за немалката сума от 800 хиляди лева...

- Интересна позиция. Ако е ощетен с тези пари, интересно колко струват тогава тролейбусите и транспорта дотук, защото това е почти цялата сума, която е платил до момента.

- А колко струват?

- Имат си определена цена, която се формира от тяхната стойност, транспортните разходи, митническите сборове и данъци. Тази обща стойност ще стане ясна след приключването на сделката.

- Защо тролеите още ги няма в Пловдив?

- И аз не знам.  На пристанището са от 17 декември, макар че г-н Батаклиев беше обявил пристигането им още преди корабът да е преминал през Босфора. По онова време внимателно следях всичко по темата, защото той беше много атакуван, а ние бяхме отговорни и съпричастни за доставката. Когато поискахме да доплати разликата по договора, настоя да му прехвърлим собствеността върху тролеите още на кораба. Нямаше как. Вече бяха разтоварени на пристанището и щяхме да извършим документно престъпление. След като не се съгласихме с този сценарий, нещата се завъртяха на 180 градуса от негова страна.
- Какво точно стана?
- Започна да твърди, че ни е платил всичко... Че ние сме длъжни да докараме тролеите в Пловдив - това не е елемент от договора, а той твърди, че е... Три пъти променяхме договора по негова вина. Неколкократно например предоговаряхме цената на транспорта, все му беше висока.
- Много заплетено стана... Какъв според Вас е изходът от тази ситуация?
- Г-н Батаклиев внесе в Окръжния съд иск срещу нашата фирма. Трябва да приключи делото с решение коя е изправната страна и коя - не.
- И все там на пристанището ли ще чакат тролеите?
- Като наближи краят на 45-дневния транзитен срок на пристанището, му изпратихме нотариална покана да си ги вземе. Трябваше да дадем направление на тролеите, защото имаше опасност държавата да ги конфискува. В един отговор, който ни е връчен чрез делото, г-н Батаклиев твърди, че едва тогава разбрал, че тролеите са в Бургас. Това не е истина. И аз вече се обърквам...
- Плаща ли се нещо за престоя им в Бургас?
- Разбира се. Това е една много скъпа услуга, която пристанището предлага - площи за временно съхранение на стоки под митнически контрол. В момента всички такси се начисляват на нашата фирма като собственик. Поискахме още 30 дни престой. Срокът изтича тези дни. Не знам какво ще се случи с тези тролейбуси.
- Значи сагата ще продължи?
- Тъй като има предварителна обезпечителна мярка по иска, заведен срещу нас от фирмата "Транс сити", която приватизира "Градски транспорт", тролейбусите са запорирани на пристанището. Нито ние, нито някой друг може да извършва някакви действия - невъзможно е дори да ги обмитим и подарим, ако щете, на Пловдив. Не знам дали митницата ще се съобрази с този запор и няма да предприеме процедура по одържавяването им.
- Защо не разговаряте с г-н Батаклиев, за да изясните отношенията си?
- Последния път, когато се видяхме, той помоли за частично освобождаване на доставката поради липса на средства. Точно в онзи момент се наложило да плати всички тролейбуси, които чакаше да пристигнат от Германия в края на декември с влакова композиция, която пък после да извози канадските от Бургас за Пловдив.
- Германските още ги няма, но от агенцията по приватизация заявиха, че ще изпращат хора в Бургас да проверят как са - що са канадските. 
- Какво ще проверяват? Създава се погрешно впечатление, че Батаклиев има тролейбуси. Той има само един договор за доставка, който не е изпълнен. Тролейбусите са функция на този договор. Тяхната собственост още не е прехвърлена на Батаклиев.
- Мнозина от читателите на Plovdiv24.bg, които следят темата за канадските тролейбуси от самото начало, отсега не ги харесват - били стари, наричат ги "гробници". Разкажете ни повече за тях.
- "Дженерал мотърс" са - стари, но много здрави. Направени са от алуминий и неръждаема стомана. До май месец возеха канадците, а после - след основен ремонт, в специални климатизирани халета чакаха да тръгнат за Пловдив. Не са съчленени, а единични, с 44 седящи места. Имат 10 години гаранция. Видът им не е типично европейски, а американски и ще трябва време на пловдивчани да свикнат с него, ако тролейбусите все пак пристигнат някой ден. Междувременно, след като дойдоха непокътнати чак от Канада, докато чакат в Бургас, започна да изчезва от тях по някое странично огледало или друг дребен детайл.