С помощта на георадар ще се търсят антични градежи и основи на Рахат тепе и южно от средновековното водохранилище. 
"Ако има запазени антични зидове, едва тогава ще пристъпим към разкопки. На този етап не предвиждаме такива", съобщи директорът на Археологическия музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов.

Той уточни, че с помощта на това изследване ще стигнат в дълбочината на скалите. Решението за този тип проучване дойде след петъчната дискусия за Небет тепе, на която се разразиха спорове между археолози, архитекти и неправителствени организации. 

Дебатът продължи над 4 часа, а историкът проф. Божидар Димитров си тръгна, след като многократно беше прекъсван. Той настоява обектът да се реставрира, за да привлича туристи. Архитектите пък искат за допълнителни проучвания на терена преди да се пристъпи към реставрация.

"Първо ще бъдат извършени сондажи на някои сектора от крепостните стени на Небет тепе. Целта е да установим дали зидовете са вкопани в скалите на хълма и какво е състоянието им. Подобни изследвания ще бъдат направени и във вътрешността на крепостта, където през 80-те години на миналия век е извършена бутафория. Основите на късноантичните и ранносредновековни жилища са изградени със съвременни камъни. Затова се налага сега да направим там сондажи", изтъкна топархеологът.

Такъв тип проучвания щели да се извършат и в източната крепостна стена, която минава зад Етнографския музей. Според Кисьов обаче основната дейност ще се съсредоточи на две площадки - Рахат тепе и южно от средновековното водохранилище. Изследването с георадар било възможно най-безболезнено, защото не води до деструкции на артефактите.

"В случай, че се предприемат разкопки, в тях ще участват голям екип от специалисти по праистория, тракийска, римска и средновековна археология", допълни директорът на музея. Той е категоричен, че проучванията през годините на този обект не са стигнали докрай. Нямало гаранция, че ще бъдат открити градежи при обследването с георадара.

Няколко поколения археолози са копали Небет тепе. При едно от последните проучвания са били съборени две кули.

Кметът Иван Тотев е категоричен, че в края на април или началото на май ще има още една обществена дискусия за този обект. Идейният проект на арх. Юлий Фърков, който разпали духовете с реставрацията на 14-метрова средновековна кула, е коригиран. Тя вече е смъкната на 6 метра. Архитекти обаче протестират, че по този начин се дава акцент на средновековния период, а не на по-ранните.



Източник: в. "24 часа"