Улица с кал до глезените и кирпичена къщурка с полупаднал покрив. Дървената портичка едва се държи за килнатия дувар.

Едва ли някой би предположил, че в такава нищета живее днес един от първите милионери на Пловдив. Човекът, в чиито офиси всеки ден пристигаха торби с пари в началото на 90-те и задръстваше с тях банките, сега е на дъното на мизерията.

Принудил се да дели къщурката с възрастния си баща, с чиято пенсия от 240 лева се препитават. Пренесли се в пловдивското с. Динк, тъй като наемът е само 40 лв. на месец.

Милчо Александров е един от мозъчните тръстове на т.нар. "пловдивски игри", които изпревариха големите финансови пирамиди като "Ийст уест интернешънъл груп" на Иво Недялков. Милчо обаче работеше с не по-малък размах от фараоните, първи опита от меда. Но не след дълго усети и жилото.

След настоятелно повикване дървената вратичка се отваря и от нея се подава самият Александров.

Разрошен, небръснат, с провиснал анцуг и вехта жилетка. Неудобно му е, като ни вижда. Някога беше издател на вестници, собственик на футболен клуб и работодател на 1000 души. Сега е на дъното.

"О, за игрите ли", връща се към далечното минало. След кратка пауза се впуска в спомени. "Чух, че някой беше пуснал талони. Донесоха ми ги и видях, че са доста елементарни. Реших да направя по-добър вариант и ги пуснах", разказва Александров. Твърди, че всичко почнало като на шега.



Източник: в. "24 часа"