Лазар Радков е основателят и инициатор на кампанията "Капачки за бъдеще". Из цяла България има метални съоръжения за събиране на пластмасови капачки. Благодарение на инициативата над 900 тона капачки са превърнати в живот, в усмивки и в щастие. Той обаче е останал крайно разочарован. Ето от какво - Plovdiv24.bg публикува поста му от вчера без никаква редакторска намеда:
Знаете ли какво се говори за мен? Че съм бил наркоман. Че съм бил усвоявал проекти на корем. Че съм бил източвал общини. И още други неща, но да започнем с тези. Първо ще ви разкажа какъв наркоман съм. След това ще ви разкажа за проектите на корем и източването на общините. Накрая ще ви разкажа какво реших тази вечер да правя с живота си оттук нататък, защото някои неща си имат граници. А някои граници са отдавна преминати.
Първо за наркоманията ми
Седнах онзи ден и изброих всичко, което съм изпил от началото на миналата година. Не тази. Миналата. И то е:
Две бири в Мюнхен (на два пъти между полетите), една бира в Розенхайм, една в Брюксел, една в Нешвил, Тенеси, и половин на рождения ми ден онзи ден. Плюс малко греяно вино зимата в Брюксел и не повече от 100 мл някакви лигави ликьори за дегустация в Нешвил.
Кафето го спрях през 2020 г. Не защото е вредно. Всъщност метаанализите показват, че хората, които пият повече кафе, живеят по-дълго. Мен обаче кафявата напитка, вместо да ми дава енергия, когато бях изморен, по-скоро ме напрягаше. А през останалото време ми влияеше на съня.
Цигари съм изпушил точно 14 броя. Като студент. Не бяха моето.
Някакви билки съм пушил като студент няколко пъти. В Германия и в Холандия, където не беше криминално деяние. Не беше моето.
И каква беше изненадата ми, когато наскоро една позната ми вика:
– Знаеш ли какво се говори за теб? Че си наркоман!
Аз:
– Да бе! И какво взимам?
Тя:
– Е, какво! Бяло! Хората нямат друго обяснение как смогваш с всичко, с което се занимаваш.
Аз:
– Колко яко! И колко тъпо!
Тя:
– Защо?
Аз:
– Яко е, защото е забавно. Тъпо е, защото... защото е по-добре да имаш пари, но да не личи, че имаш пари. А да си на бяло предполага, че имаш стабилни кинти. Което ме вкарва в неизгодната позиция хората да мислят, че имам пари, а аз... да не мога да отговоря на очакванията им.
И тук малко се смях. Сам на себе си. Защото се сетих как някакви хора обясняваха усилено как съм бил усвоявал проекти на корем.
Свалих си тениската, погледнах се в огледалото – излязъл съм от форма, но все още няма кой знае какъв корем. Даже като се стегна, с малко повече въображение може да види и някоя плочка човек. Или поне да си представи къде би трябвало да бъде.
Назад в годините съм водил няколко лекции – 5-6 може би – по разни проекти. Като си сметна хонорарите, може и да стигнат за семейна почивка на морето. Като си приспадна разходите и с новите цени – може и да не стигнат.
Не, не ставало въпрос за единични лекции, а за цели проекти.
Викам:
– Добре де, питал съм ги тези хора – какви проекти съм усвоявал?
Не казват.
Викам им:
– Хайде де! Има публични регистри за тези неща.
Пак не казват.
Рекох си:
– ОК, за проектите не казват нищо. Чакай да питам за общините.
Кои общини съм източвал?
Пак мълчание.
Абе, хора, има си регистри за тези неща. Ровите, вадите конкретни числа, тряскате ги на масата или ги публикувате някъде и така.
Пак нищо.
Най-тъпото е, че ако някой наистина е усвоявал проекти на корем и е източвал общини, все щеше да си личи по нещо.
Нямаше да кара 20-годишна кола и да живее в 40 квадрата под наем. Или поне близките му да се сдобият с някакво имущество.
А, да, и в момента карам 20-годишната кола на приятел, защото личната ми 20-годишна кола има проблеми.
Нито се оплаквам. Нито се гордея.
Избрал съм да дам не едно и две късчета от живота си, за да осигурим кувьози на десетки места, детски линейки, техника за родилни и детски отделения, дефибрилатори за училищата, да помагаме в гасенето на пожари и след наводнения, да организираме доброволци и т.н.
Направил съм го поради мои си причини.
В различни моменти ми е коствало физическо, психическо и семейно здраве. Понякога и трите.
И тази вечер взех решение да променя някои неща веднъж и завинаги.
Особено след като през последните седмици от една страна доброволчески организации взеха да се опитват да пречат на дейността ми през определени институции, а от друга страна да получавам някакви завоалирани заплахи.
Та, след като разни хора разправят наляво и надясно как съм усвоявал проекти и общини, реших, че няма смисъл повече да разочаровам тези хора и е крайно време наистина да се заема с тези дейности.
Та, ако сте човек или организация, които разработват проекти, или сте община и искате да сътворите нещо смислено – ето ни и нас:
- покрай "Капачки за Бъдеще“ имаме доброволци в почти цяла България;
- покрай даренията на медицинска техника имаме комуникация с десетки болници;
- покрай спасителните ни клубове имаме добра комуникация със службите на ПБЗН в поне десетина области;
- покрай дефибрилаторите имаме комуникация с няколкостотин училища.
Като цяло всичко, свързано със здравето, образованието и това да има повече подготвени и адекватни членове на обществото.
Няколко живота няма да ми стигнат за всички идеи, които имам. Но все отнякъде трябва да се почне.
Всичко, което сме направили до момента, сме го направили без нито една стотинка държавно, общинско или европейско финансиране. И без нито една стотинка организаторски хонорар.
Та, ако искате да помогнете да сътворим нещо повече и не се притеснявате всяка една стотинка да бъде отчетена не само в разни регистри, но и публично в мрежите – пишете ми.
А и никой да не пожелае да правим проекти заедно, ние ще продължим да правим каквото правим. Да градим и да подобряваме средата около себе си.
Защото вярвам, че това е правилният начин.
