Оттегляне на всички котировки за пшеница и брашно констатираха брокерите по време на 31-та търговска сесия на Пловдивска стокова борса, проведена през периода 02.-06.08.2010 год. Това поведение на продавачите и купувачите не изненада много борсовите експерти, тъй като е напълно нормално за периоди на ценова неустановеност или ценови хаос на пазарите на определени стоки.

Причината за "скриване" на предлагането е надеждата на производителите, че цените ще вървят още нагоре, докато търсенето замръзва в очакване на последващ ценови спад. След като само преди 2-3 седмици зърнопроизводителите в България бяха единодушни, че цена от 250-260 лв/т без ДДС за тон качествена пшеница напълно би ги удовлетворила, погледите им вече са примамени от ценовите котировки в Чикаго (427 лв/т без ДДС) и Париж (440 лв/т без ДДС).

От друга страна не бива да забравяме, че това са все пак цени по фючърсни сделки и са постигнати не толкова поради намалените световни добиви на пшеница, а по-скоро поради нагнетяване на паника на пазарите. Световният добив на пшеница през 2009 год. е бил 680 млн. тона, а очакванията за настоящата година е да бъде с около 30 млн. т. по-нисък - или 650 млн. т. Това намаление на физическия обем се равнява на 4,4%, при условията на относително постоянно във времето потребление.

Същевременно повишението на цената на пшеничните фючърси на световните пазари спрямо началото на м. юли 2010 год. е с около 40 %. Според законите на пазарната икономика този ценови скок не съответства на намалението на предлагането. Отделен е въпросът, че добивите от пшеница в Черноморския регион са доста по-свити в сравнение с намалението в световен мащаб.

Въпросът обаче е: съществува ли Черноморски пазар на пшеницата? Въведената в Русия временна забрана за износ на зърно и производните му стоки също създава допълнително напрежение. В крайна сметка обаче трябва да се отчита и фактът, че никоя страна няма задължение (юридическо или морално) да продава стоки на международните пазари, при условие че е застрашен вътрешният й пазар и вътрешното потребление.

Българските производители и търговци на пшеница имат пълна възможност да се опитат да изнесат стоката си на външни пазари, но не бива да забравят, че там по-високите цени предполагат и по-високи изисквания към качеството. В крайна сметка по-голямата част от пшеницата, която е от ІІ Б група или дори от ІІІ + група ще трябва да търси реализация в страната. Големите мелници в страната пък също са осигурили известни запаси от зърно, закупено през предишни периоди на по-ниски цени и могат да си позволят известно изчакване за нормализиране на цената на пшеницата, като през това време могат плавно да покачват цената на брашното в подготовка за евентуално по-висока цена на закупуваното от нова реколта зърно.