Продължава дилемата, кой е крив и кой прав, по казуса с неправомерно пенсионирания университетски преподавател от Техническия университет в Пловдив. В редакцията на Plovdiv24.bg пристигна поредното решение на Европейският съд относно трудовите отношения на Васил Георгиев.

Припомняме ви отново цялата ситуация, за да се стигне до поредното писмо на Европейския съд. Тя е следната:

Васил Георгиев е доцент в Технически университет - София, филиал Пловдив от 1985 год. Поради навършване на пенсионна възраст (65 год.) трудовите отношения с университета са прекратени през февруари 2006 год. По-късно същата година Академичният съвет на университета дава разрешение за продължаване на трудовия договор на основание разпоредбите1 на Закона за висшето образование, според които трудовите договори с хабилитирани лица, които заемат длъжността "професор" при навършване на пенсионна възраст могат да бъдат удължавани за срок от една година, но за не повече от три години, а за "доцентите" - за срок една година, но за не повече от две години.

На това основание е сключен нов трудов договор, според който г-н Георгиев се задължава да изпълнява работа като преподавател на пълно работно време във Факултета по машиностроене и уредостроене. Договорът е сключен за срок от една година и е подновен еднократно.

През 2007 год. г-н Георгиев е преназначен на работа като професор. През 2008 год. договорът му е удължен с една година. През февруари 2009 год., със заповед, трудовото отношение между г-н Георгиев и университета е прекратено поради изтичане на уговорения срок.

Г-н Георгиев се обръща към Районен съд Пловдив с молба да отмени тази заповед поради незаконосъобразността ѝ и да го възстанови на заеманата от него длъжност.

Националната юрисдикция се обръща към Съда на Европейския съюз със запитване относно тълкуването на Директива 2000/78/ЕС на Съвета от 27 ноември 2000 год. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (транспонирана в българското законодателство чрез Закона за защита от дискриминация).

Основният въпрос, отправен към Съда, е дали Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява на работодател да прекрати трудовия договор на университетски професор, навършил 65-годишна възраст, и предвижда, че след тази възраст трудовото правоотношение може единствено да бъде продължено под формата на срочни договори за една година, но за не повече от три години.

И тук вече идва момента с днешното писмо изпратено от Европейския съд, от което се вижда, че той връща "топката" отново в ръцете на националние ни съдилища.

Plovdiv24.bg ви предоставя поредния отговор на европейската институция в частта и с нейното решение по казуса:

В днешното си решение, Съдът на Европейския съюз постановява, че българското законодателство не в разрез с правото на Съюза, доколкото то преследва законосъобразна цел, свързана по-специално с политиката по заетостта и трудовия пазар, като осигуряването на качествено образование и оптималното разпределяне на професорските длъжности между поколенията, и позволява да се постигне тази цел с подходящи и необходими средства. Националният съд следва да провери дали тези условия са изпълнени.