Компанията е основана през далечната 1892 г. от казанлъшкия търговец на розово масло Антон Папазов. През 1929 г. с царска грамота той е назначен за придворен доставчик. По-късно фабриката бива национализирана, а през 1993 г. е приватизирана. Бизнесът тръгва катастрофално надолу през 1998 г. след загубата на необятните руски пазари. Продажбите падат с над 20%, а печалбата се редуцира три пъти. През 2002 г. "козметичната" гордост на страната ни е купена от Петър Терзиев, зет на последния комунистически премиер Георги Атанасов, чрез офшорката "Ефектен унд финанц България", регистрирана на Британските Вирджински острови.
Тогава са обещани в производството да се налеят милиони, но на практика поточните линии продължават да бълват познатите от соца и вече неконкурентни у нас пасти за зъби и шампоани. После идва и причудливото решение "Ален мак" да изнесе производството си в Украйна - мотивът на ръководството е да се реализират икономии от високите данъци, такси и мита, пише "Патриотичен десант". През 2011 г. акционерното дружество фатално изпада в несъстоятелност поради невъзможност да обслужва облигационен заем.