Продавачи от Пловдив за шоковите цени на пазара: Това е пазарна икономика, никой не може да помогне
Доматите, краставиците и салатите са поскъпнали почти двойно за последната година, сигнализират търговци от големите борси в страната. Основната причина е, че пазарите все още разчитат предимно на вносна продукция, докато българското оранжерийно производство изостава заради високите разходи за горива и отопление.
На един от най-големите пазари в Пловдив потребителите все по-често търсят по-евтини алтернативи, а високите цени вече сериозно влияят върху покупките им.
"Купуваме по два-три домата и една краставица, и си делим салатата“, споделя пред БНТ клиент на пазара. Други недоумяват защо обикновена маруля достига цена от около 1,40 евро, след като по Великден е струвала почти 2 евро.
Според търговците ситуацията е безпрецедентна за сезона.
"Ненормално високи цени за всички зеленчуци. Това е пазарна икономика – никой не може да помогне“, коментират продавачи.
"Доматите стигат до 3,50 евро, а краставиците - до 3 евро“, обяснява Илия Гатев, изпълнителен директор на стокова борса "Родопи 95“.
Търговците също усещат напрежението. По думите на продавачката Елена Кайкиева поскъпването обхваща почти всички стоки.
"Марулята беше един лев, сега е около едно евро. Връзка лук беше 50 стотинки, сега е 50 цента – всичко поскъпна“, казва тя.
Оранжерийните производители в Хасковско също признават, че са ограничили производството си заради високите цени на енергията и горивата. Въпреки това очакванията са до няколко седмици на пазара да излязат повече български зеленчуци, което постепенно да доведе до спад в цените.
"Ако всеки по веригата спазва нормална надценка, доматът би трябвало да стига до крайния клиент за около 2–2,50 евро“, смята производителят Евгени Колев.
Земеделците обаче са категорични, че проблемът не е само в производството, а и в цялата търговска верига.
"Всеки гледа да вземе своя дял и никой не мисли каква цена ще стигне до хората“, казва производителят Иван Вълков от село Дамяница, който сам продава продукцията си.
Според земеделците мерките на държавата срещу високите цени трябва да бъдат насочени към по-строг контрол по границите и пазарите, както и към промяна на начина, по който се подпомага производството.
"Трябва да се субсидира произведената и реализирана продукция, а не площта в декари“, настоява Евгени Колев.
От борсите също настояват за по-голяма прозрачност по веригата на доставка.
"Важно е да се следи кой на каква цена купува и на каква цена продава стоката“, смята Илия Гатев.
В същото време търговците се опасяват, че новите мерки срещу спекулата могат да доведат до допълнителна административна тежест, без реално да намалят цените за крайния потребител.
Проектозакон на управляващите
Парламентарната група на "Прогресивна България“ предлага промени в законите за защита на конкуренцията и потребителите с цел ограничаване на високите цени и спекулата в магазините.
Основните мерки включват:
Разширяване на списъка с нелоялни търговски практики от 13 на 33. Въвеждане на понятието "прекомерно висока цена“, което ще позволи на КЗК по-лесно да разследва необосновано високи надценки. Създаване на регистър за проследяване на стоките по цялата търговска верига за повече прозрачност.
Въвеждане на "съвместно монополно положение“, при което няколко компании могат да бъдат санкционирани за сходно пазарно поведение, дори без официален картел. Удължаване до август 2027 г. на мерките за ценови контрол, свързани с въвеждането на еврото.
Големите търговски вериги ще продължат ежедневно да подават данни за цените си към държавната система за мониторинг. Предвижда се двойно увеличение на глобите за ценова спекула.
Според вносителите част от инфлацията се дължи на обективни фактори като войни и скъпи горива, но друга част идва от спекула и нелоялни практики. Те предлагат и понятието "справедлива цена“, определяна по методика на Министерството на икономиката, като ориентир за нормално ценообразуване, а не като таван на цените.