Побой, насилие и забрана за посещение на химио и лъчетерапия. С това била принудена да живее онкоболна жена, жертва на домашно насилие. Жената трябвало да посещава задължително терапиите, защото имала разсейки в костите. Но й трябвали дни, за да го увещава да я пусне и да не я пребие, защото е отишла, пише в. "Монитор". С казуса се сблъскали в пловдивската фондация за защита на жени от домашно насилие "Джендър алтернативи", когато жертвата се обърнала към тях за помощ. Пред психолозите във фондацията Елена Николова разказала, че тормозът продължавал през целия й брак, вече 13 години.

В жилището им имало брадви и ножове, с които съпругът й я плашел и нея, и малките им две деца. Мъжът бил едър. Тежал около 140 килограма и имал страшен външен вид. Заради това, а и побоищата, на които била подложена, жената решила да го напусне. Тя се престрашила да потърси помощ след последното насилие, при което мъжът й я псувал и я удрял по главата в семейната им кола. Елена се изплашила както за своя живот, така и за този на децата си и поискала да напусне насилника. От фондацията й предложили да я настанят заедно с децата в защитен кризисен център, където мъжът й няма да я открие. Престоят й на тайното място щял да продължи, докато съдът издаде заповед за незабавна защита.

Съпругата обаче изразила съмнение пред екипа на фондацията, че половинката й няма да признае съдебната заповед за незабавна защита и нямало да я спазва. Една от мерките, които постановява съдът, е да изведе насилника от общото жилище с жертвата за определен период от време и да му забрани да посещава работното й място и местата й за социални контакти. Ако той наруши съдебната забрана, има реален риск да бъде арестуван. Пребиваната онкоболна жена обаче продължавала да се страхува и не можела да реши какво да предприеме, за да спре окончателно насилието в дома си.