В една големите групи в социалните мрежи за Пловдив се разгоря дискусия за реалното ниво на доходите в града на фона на продължаващото поскъпване на стоки и услуги. Повод за разговора стана публикация на работещ, който сподели, че получава около 1750 евро чисто месечно като автомеханик в транспортна фирма, и попита какви са доходите на други професии в региона. Темата бързо събра десетки коментари от хора с различни професии и гледни точки, които очертават силно разнородна картина на пазара на труда в Пловдив.

Различни заплати и усещане за натиск

Част от участниците в дискусията посочват доходи между 2200 и 3000 евро за шофьори в определени сектори, като подчертават, че високото възнаграждение е резултат от интензивен труд и дълги работни часове.

Други обаче описват съвсем различна реалност. Според коментари на работещи в административни и обслужващи професии, възнагражденията често са около или малко над минималната заплата, като в някои случаи достигат около 800 евро. Посочва се, че при такива доходи и растящи цени на наеми, храна и услуги, покриването на месечните разходи е сериозно предизвикателство, особено за хора, които издържат семейства или работят на повече от едно място.

Според коментарите, заключението, което може да направим е, че масовите заплати в Пловдив са между 800 и 1000 евро, при едни от най-високите цени в страната. Част от хората споделят, че работят на две места и въпреки това трудно се справят финансово. Описва се и ситуация, в която значителна част от работещите са на реална минимална заплата и се чудят как да покриват сметките си с около 500 евро месечен доход.

Нископлатени сектори и напрежение на пазара на труда

От страна на нископлатените професии се открояват примери в охранителния и обслужващия сектор, където работещи споделят натоварване от над 200 часа месечно при доходи, близки до минималните. Част от коментарите поставят под въпрос и начина, по който се формира минималната заплата и нейната покупателна способност спрямо текущите цени.

Наблюдава се и критика към структурата на разходите в страната. Потребители посочват, че цените в заведения и магазини вече са сравними с европейските, докато възнагражденията остават значително по-ниски.

Бизнесът: недостиг на работна дисциплина и кадри

В дебата се включиха и работодатели от Пловдив и областта. Те са на мнение, че част от трудностите идват от недостиг на квалифицирани и мотивирани кадри. Според тях има случаи на ниска дисциплина, честа смяна на работни места и липса на постоянство, което затруднява поддържането на стабилни екипи.

Поради това, според част от работодателските коментари, някои компании разчитат на внос на работници от чужбина, за да компенсират липсата на местен трудов ресурс.

Спор за "европейските цени“ и "европейските заплати“

В дискусията се откроява и по-широк икономически въпрос - несъответствието между цените на пазара и доходите на работещите. Критично настроени участници твърдят, че ако стоките и услугите се предлагат на европейски нива, логично е и възнагражденията да следват същия модел.

Тази теза среща подкрепа сред част от коментиращите, които определят разликата между доходи и разходи като основен проблем за жизнения стандарт.

В рамките на дискусията се появяват и коментари, свързани с пенсионната система. Част от участниците изразяват скептицизъм към модела на разпределение на осигуровките, като подчертават, че текущите вноски финансират настоящите пенсионери, а бъдещите пенсии зависят от следващите поколения работещи.

Тайната на заплата пада

На фона на тези обществени напрежения в Европейския съюз вече е приета директива за прозрачност на възнагражденията, която цели именно по-голяма яснота и равнопоставеност в заплащането.

Според новите правила служителите ще могат да изискват информация за средните възнаграждения за същите или равностойни позиции в рамките на една компания, като това няма да включва разкриване на индивидуални заплати. Целта е да се даде възможност за реално сравнение между работещите.

Работодателите ще бъдат задължени да предоставят информация за стартовите заплати или диапазоните на възнаграждение още в обявите за работа или преди интервюто, както и няма да имат право да питат кандидатите за предишните им заплати.

Особено важен елемент от директивата е изискването за равенство между половете: ако в дадена организация се установи разлика в заплащането между мъже и жени над 5%, работодателят трябва да я обоснове с обективни критерии. При липса на адекватно обяснение се предвиждат съвместни действия с представители на служителите за корекция на разликите.

Големите компании с над 250 служители ще трябва да подават ежегодни отчети за разликите в заплащането, а по-малките - на всеки три години. Фирми с под 100 служители ще бъдат освободени от това задължение.