Офанзива за пробива под Централна гара

Здрава офанзива кипи на строителната площадка за пробива под централна жп гара, видя репортер на Plovdiv24.bg. Няма събота, няма неделя - на обекта се работи с пълна пара, за да се навакса загубеното време покрай съдебното дело, заведено от бившия концесионер на гарата Миролюб Столарски.

Строителите от "Трейс груп холд" са се концентрирали от южната страна на гарата и вече са стигнали до бившите хали в "Кючук Париж". Тунелът минава между автогара "Родопи" и магазин "Билла" без да засяга терена на стадион "Тодор Диев". Движението в началото на "Димитър Талев" след кръстовището с "Кукуш" е спряно и улицата е затворена. За гражданите, които пътуват с автобуси от автогара "Родопи" е направен безопасен пешеходен проход покрай изкопа. Дейностите тук се очаква да приключат през април догодина.

Едновременно с изграждането на автомобилното трасе се работи и по самата гара. Подменят се релсите и се обновяват пероните. 

Пробивът под централна гара се прави по проект на НКЖИ за модернизация на жп възел Пловдив. В началото на 2023 г. трябва да започнат същинските строителни дейности от северната страна на централна гара. Реализацията тук ще е доста  сложна, защото, освен тунела, ще трябва се измести главния канализационен колектор на булевард "Христо Ботев" и да се направи реконструкция на газопровода и топлопровода в района. 

Самият тунел под гарата е с дължина около 700 метра. Единият вход/изход е на юг, на ул. "Македония" и в тази посока се работи от миналия ноември. Другият вход/изход е до бившето кино "Гео Милев" на бул. "Васил Априлов". Подземното трасе ще има две платна с габарит по 13.5 метра. Предвидени са две спирки на градския транспорт.

Изграждането на транспортно-комуникационното съоръжение под централната жп гара на Пловдив е на стойност 90 милиона лева, осигурени по механизма "Свързана Европа". Изпълнител на обекта е "Трейс груп холд", който трябва да го  завърши до края на 2023 г. Пробивът е част от мащабния проект "Развитие на железопътен възел Пловдив", с обща стойност 103 477 234 евро. По-голяма част от сумата 87 955 649 евро е от МСЕ, а националното съфинансиране е в размер на 15 521 585 евро.