Нов тревожен сигнал за насилие над животни. Гражданин сигнализира за недопустимо и жестоко отношение към животни – предимно котки и кучета – от страна на лица, които ги отглеждат в крайно неподходящи условия в жилищен апартамент. Въпросният апартамент се намира в район "Централен“ на ул. "Жан Жорес“ 7, град Пловдив.
Ето какво още споделя гражданинът в сигнала си:
"Апартаментът е в крайно неподдържано състояние, на места няма прозорци и по
информация на съседи – дори няма течаща вода. Лицата, които живеят в него, са с
доказани психични проблеми. Събират уличните животни в района и след това ги
затварят насилствено, принуждавайки ги да живеят в мизерия, без основни грижи и
хигиена.
Котките понякога успяват да излязат на балкона, който е в окаяно състояние. Животинките изглеждат видимо измъчени, недохранени и уплашени, и често се опитват да избягат от жилището, което ясно говори за лошото отношение към тях.
Когато успеят да излязат на балкона вият отчаяно и жално. И не мислете, че става
въпрос за обикновено мяукане – това е вик на същества, които страдат. Вик на болка, страх и безнадеждност. Понякога седят втренчени в празното, друг път се опитват да се промушат през парапета – сякаш и най-малкият шанс за бягство е по-добър от ада, в който се намират. Но тъй като апартаментът е на четвъртия етаж, шансът за бягство е невъзможен. Понякога котките успяват да избягат, но собствениците ги залавят по стълбите и ги връщат насила в апартамента. За наказание заплашват, че ще ги хвърлят през балкона, държат клетите създания над парапета – в ръцете на човек, който не показва никакво разкаяние докато животинчето се мята в отчаян опит да се измъкне.
Това е реална заплаха за живота на животното и ясно свидетелства за склонност към насилие. Усещането за безпомощност е ужасяващо. Още по-ужасяващо е, че няма институция или закон, които да ги защитят. Чувстваме се така сякаш живеем в свят, в който може да заплашваш животно със смърт и пак никой не идва, никой не разследва и наказва. Не подценявайте този случай. Подобни ситуации не само нарушават Закона за защита на животните, но и поставят в риск психическото и физическо състояние на живи същества, зависими изцяло от човешката грижа.
Това не е живот – това е изтезание, и то се случва тук, до нас, зад една бетонна стена. Не бива да позволим страданието им да остане скрито. Те нямат глас в обществото – затова ние сме длъжни да говорим от тяхно име".