Не е бил мол, но вечер с охрана са се изнасяли куфари с пари

Днес така наречените "молове" са между най-посещаваните места във всеки по-голям град. Включват ги в туристическите маршрути редом с антични паметници и архитектурни шедьоври. А къде са ходели хората преди това? През 19 и 20 век, когато нямаше молове?

Пловдивският летописец Мимо Райчев е отделил място в новата си книга "Спомени от Пловдив-2" на пловдивските РУМ-ове. Тоест, на районните универсални магазини. И ние решихме да продължим. Но преди това се върнахме назад във времето.

Пловдив от стотици години притежава един от най-старите европейски пазари – Четвъртък пазара. Който унищожиха безмилостно в наше време. На мястото на централния площад в различни епохи са се развивали стихийно търговски средища.

Първият "универсален магазин" е може би така нареченият Безистен, който се е намирал в "Капана". Разрушен е в началото на миналия век. Докато в един Одрин, примерно, има запазени безистени, които винаги са пълни с туристи.

В началото на 20 век едно оживено търговско средище е т.н. Чипев базар – на мястото на стълбите на "Каменица". Тук има различни магазини, кръчма, събират се хора.

През 30-те години на миналия век изникват модерните хали, но в тях се продават предимно хранителни стоки.

Загниващият капитализъм по света започва да строи универсални магазини, които стават символ на големите градове. Попаднали случайно на Запад българи разказват на ухо чудеса за "Марк и Спенсър", "Блумегдейл", "Лафайет", "Кадеве", че и за московския ГУМ. 

Най-после в София отваря врати ЦУМ. Цяла България се юрва към това невиждано чудо – даже и да не купи нищо, поне да се повози на ескалатор.

По това време в Пловдив имаме един-единствен универмаг – старата поща на "Васил Коларов" 11. На четирите етажа се продават най-различни стоки, вечер с охрана се изнасят куфари с пари – толкова голям е оборотът, но вместо ескалатори има тесни стълбички, по които клиентите едва се разминават.

92-годишният дядо Владо Тодоров си спомня, че на един от горните етажи работи известен мъжки шивач. Купуваш си плат и на място той ти взема мярка.

Известен в целия град е продавачът на платове Радомиров, много клиенти въздишат по красивата арменка, която продава обувки...

Между другото, в  Истанбул, на една от уличките под "Капълъ чарши", има статуя на продавач на платове. Не на султан, везир или пълководец, а на обикновен търговец... Що у нас няма подобни неща?

Ражда се идеята за голям универсален магазин на територията на днешния "Капан". Първо обаче трябва да се разруши голяма част от запазения стар квартал. Млади архитекти, кинаджии, журналисти възстават. "Капана" е спасен, но нямаме магазин.

Не след дълго обаче започва строителството на т.н.РУМ-ове – районни универсални магазини.Един след друг изникват "Молдавия", "Родопи", "Нева", "Евмолпия", "Хеброс",  "Дружба", "Изгрев", "Тракия". Подробности могат да се намерят в упоменатата книга на Димитър Райчев.

Ние решихме да съберем допълнителни спомени.

Арх.Олег Каразпрянов ни изпрати спомени за строителството на "Евмолпия" – един от най-интересните в архитектурно отношение пловдивски сгради.

"Автор на сградата е известната пловдивска архитектка арх.Мария Сапунджиева. Конструктори на сградата са известните инж.Драгия Алексиев и инж.Нина Петрова, които за съжаление ни напуснаха преди години. Конструкцията на сградата е оригинална дори и днес.

Покривното покритие е касетъчно, изпълнено от обемни стоманобетонови елементи, нещо, което за времето си, а дори и днес е рядко срещано.Получава се оригинално естествено покривно осветление, необходимо за големите вътрешни пространства.

За изпълнението на тези обемни елементи бяха положени огромни усилия както от инж.Алексиев и инж.Петрова, така и от самата арх.Сапунджиева, всички проектанти от Пловдивската проектантска. Проблемът беше в изработването на кофраж за тяхното изливане.

А предимството беше ,че веднъж излети, тяхното монтиране и сглобяване става лесно и бързо, като при това конструкцията придобива по-голяма здравина благодарение на пространствения им характер.

Тези обемни елементи бяха леки и тънкостенни и затова лесни за монтаж. За тяхното производство първоначално се направи кофраж от дърво, който се оказа съвсем неудачен. Тогава се появи идеята кофражните форми да се направят от пластмаса.

Оказа се, че единственото място, където могат да направат кофражни форми-калъпи, е Мичурин, сега Царево, където произвеждат пластмасови лодки. Наложи се много кратно да се пътува до Мичурин, за да се осигури производството на тези кофражи.

Трябва да се отбележи съдействието на тогавашния директор на тогавашната СДИСС сега "Пловдивинвест", с когото многократно пътувахме до там. Съдействие имаше и от представителите на Домостроителния комбинат инж.Димитър Павлов. Технически ръководител на обекта беше известният строител Поповски.

Както външният образ, така и интериора беше изключително добре обмислен,функционално решен и изпълнен. Магазинът беше удобен и за купувачи и продавачи, с което би могъл с успех да конкурира днешните молове. При проектирането на търговския комплекс "Евмолпия" бях включен и аз.

Моето участие се изразяваше в изработване на повечето детайли. Предложих и проектирах много детайли,но най-запомнящи са два детайла: за вътрешното стълбище и за външната ветрилообразна стълба на фасадата.Арх.Сапунджиева прие моите предложения и аз изработих детайлите по които стана тяхното изпълнение.

Вътрешната централна стълба се получи доста характерна,благодарение на извитите форми в края на стъпалата и единствената носеща носеща греда.Недостатък беше,че поради голямата дължина на стъпалото се получаваше лека вибрация при стъпване,която предизвикваше неприятно усещане при слизане и качване. Външната вита стълба създаде много проблеми на строителите.

Характерното при нея е, че тя е от сглобяеми елементи - в случая отделните стъпала,които се изготвиха в Домостроителния комбинат.Носещия елемент е кръглата колона в средата на стълбището,на която се "нанизват" последователно стъпалата.Изпълнението настълбищния парапет също създаде проблеми поради извития си вид и липсата на подходящи строителни материали.В крайна сметка като резултат тази външна стълба стана подходящ акцент на фасадата". 

Арх.Мария Сапунджиева  днес, 11 февруари, щеше да навърши 91 години. Да си припомним, че нейно дело е и комплекс "Тракия". И че неотдавна много наши  зрители подкрепиха идеята на нейно име да бъде наименована поне една пловдивска улица.

При строежа на някои РУМ-ове пловдивчани и търговски работници полагат доброволен труд – толкова голямо е желанието градът ни да има модерни магазини.

Освен РУМ-овете много посещавани са комплексите "1001 стоки" срещу Централна гара, селскостопанският комплекс на Карловско шосе, Мототехника, Мебелна къща, Направи си сам...

"От "Молдавия" си купих сръбска спалня – спомня си наш зрител, - ползвам я и днес. И се сещам  за магазина, от който я купих..."

В деня на откриването идват първенците на града, че даже и големци от София. Събират се хиляди пловдивчани, защото се предполага, че ще пускат дефицитни стоки. Цветни телевизори и цветни фаянсови плочки – примерно...

С идването на демокрацията и пазарната икономика се оказа, че старите търговски структури не са конкурентни вече. Първо ги раздават под наем на парчета на частници. След това ги приватизират. Някои бяха и разрушени. "Нева" се превърна в казино, "Евмолпия" в скъп хотел.

На Главната бе направен опит да се изгради луксозен търговски център – върху развалините на кино "Христо Ботев", но "Екзелсиор" – макар и с ескалатори и с безценна експозиция на старини в подземието, се оказа недобра идея.

Миналото изплува и в подземията на стария Универмаг, с което можем да бъде горди. Но не можеше ли едно ъгълче да се превърне в нещо като музей на търговията от 50-те и 60-те години?

Впрочем, редица стари универсални магазини по света фалират. Интернет търговията се разширява. Появиха се и моловете, в които освен магазини има много атракции и места за прекарване на времето. За социално общуване, както се казва.

Но е хубаво да знаем и за времето на техните "баби"...

Може би ще направим филм по темата. Който има спомени и стари фотографии, може да ни ги изпрати.

Предаването и този материал на ПОТВ са част от проекта "Непознатият Пловдив" – пети сезон, който е финансиран от Община Пловдив и е част от Културния календар на града.