Продължават неволите на пловдивчани в масовия градски транспорт. В редакцията на Plovdiv24.bg се получиха три сигнала, свързани точно с тази тема. Публикуваме ги без редакторска намеса:
"Здравейте! Обръщам се към вас с един въпрос. Шофьорите от градския транспорт да не би да ги наемат само след завършен курс по ясновидство? Друго обяснение нямам как предвиждат от коя спирка ще се качи пътник и от коя не.
Често подминават спирки, а ние, които плащаме билети и карти, сме принудени да се чудим къде трябва да стоим, за да се качим на желания автобус.
Въпросът е, че ако стоя близо до платното, някой пишман шофьор може да ме помете, ако съм седнала на спирката, автобусът ме подминава. Моля, кажете ми къде да заставам? Пример за такова поведение са шофьори на автобуси с номера: 1, 20, 26. Благодаря".
Втори случай: Пенсионерите да си стоят вкъщи!
"Здравейте! Пише Ви една пловдивчанка, която използва услугите на превозвачите от градския транспорт. Понякога си ''глух'' наблюдател на случващото се около нас, но в ден като днешния няма как да го направя. На 01.09.2015 г., пътувайки по линията на автобус 99, присъствах на поредната ужасна случка,но този път ме заболя.
Мъжът, който караше автобуса, беше с прошарена коса, а кондукторката - жена на средна възраст. На хотел ''Тримонциум'' се качи възрастен мъж, при което персоналът на така нареченото превозно средство го нападна с ругатини - защо е навън, защо пенсионерите пълнят автобусите и прочие.
Нали невинаги ще бъдем млади, нима нямаме родители на възраст, нима останалите трудности са ни малко, та трябва да унищожаваме и малкото останало достойнство на хората?!
Болно ми е много и не е единичен случай. Някъде прочетох надпис, който гласеше: "Държава,която не уважава децата и старите си хора, не е държава". Спирам, оставям на Вас да прецените актуалността на проблема".
Третото премеждие: Не взимаме жълти стотинки!
"Здравейте! Искам да споделя нещо. Не намирам даже точните думи да го озаглавя, затова ще опиша конкретния случай.
На 01.09.2015 г. в 13:53 ч. се качих в рейс номер 18 с регистрационен номер 8541. Забелязах, че кондукторките тъкмо се смениха и новата, която започна работа, отказа да ме таксува и каза веднага да сляза от рейса, защото не приема жълти стотинки.
Аз дадох цяла монета от 50 ст., 20 ст., 10 ст. и останалите 20 стотинки до 1 лев бяха по 5 и 2 стотинки. Не съм предложила цялата сума по 1 и 2 стотинки. Такива имам, такива давам.
И на мен някой някъде ми ги е дал. Нали са пари, не са камъни, искам да си платя. Аз какво да правя, че държавата произвежда такива стотинки? Това казах и на нея.
Като не е доволна, да се оплаче на банката, не на мен. Станах от седалката и отидох до вратата, за да сляза веднага както тя пожела, но как да сляза в движение, като не спира и не отваря.
А можеше да откажа да сляза, аз си плащам и имам право да пътувам, докъдето искам, тя отказва да приеме да ме таксува. Нека дойде контрола да видим кой е крив и кой прав.
Аз така исках да стане, да си продължа пътя и ако влезе контрола, да обясня, че съм предложила пари, които държах в ръката си, но кондукторката не ги приема. Нека нея да глоби. Но тя ме изхвърли все едно се возя, без да плащам.
Слязох на следващата спирка, но я предупредих, че ще запиша номера и ще се обадя където трябва. Така и направих, но на посочения номер в сайта на "Автотранс Чолаков", който обслужва линия 18, секретарката ме прехвърли на друг мобилен телефон на диспечер, който не отговаря.
Пак позвъних на нея да й кажа и да попитам как се постъпва в такива случаи, не може ли тя да се обади където трябва, не е ли това нейната работа като секретарка, а тя сопнато каза, че не е наша работа каква й била нейната работа и приключихме.
Исках да разбера в този час на този рейс коя е била конкретната служителка, за да подам оплакване от нея, но не стана и както върви, благодарение на милата им секретарка ще подам оплакване от цялата фирма, не само от кондукторката, но не знам коя е тази институция, която отговаря за това.
То изобщо има ли някакви институции, които да си вършат работата и да поемат отговорност в тази държава. Никои от присъстващите в рейса не помръдна да ме защити, а онази, както беше подпалила, спокойно можеше да ме набие и аз съм в капан вътре, къде да бягам?
Има ли право кондукторка да отказва да приеме по 2 и 5 стотинки на обща стойност 20 стотинки и останалите 50+20+10 до 1 лев и как се постъпва в такъв случай, като няма кой да приеме оплакването, а утре пак може да попадна на нея?
Какво да правя тогава? Не е единичен случай това и този път не искам да се примиря до следващия път, нито да мине с едното предупреждение. Щом някой не си изпълнява коректно задълженията и се заяжда и държи грубо с коректен човек, трябва да си понесе последствията, глоба или нещо друго, което да го засегне лично.
С какво право ме гони като си плащам? Рейсът да не е неин? И ми вика не стига, че работила за жълти стотинки и сега и аз да й ги пробутвам и ме съветва да ги дам в магазина, като си купувам хляб довечера.
Аз не съм я принудила да работи за жълти стотинки. Тя сама си го е избрала. Като не е доволна от възнаграждението, което получава, да се махне или оплаче на който трябва, какво ме заплашва мен.
Направих опит да сигнализирам за случая и да подам оплакване, но не получавам отговор, дори не вдигат телефона, а ако отида на място, кой ще ме защити, ако ми скочат всички там шофьори и други?".