Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Историк: Главната е един уникален архитектурен ансамбъл, какъвто няма никъде другаде в България | ||||||
| ||||||
Г-н Шивачев, защо наричат Главната улица на Пловдив "археологически и социален феномен“? Настина Главната улица на Пловдив е един археологически, исторически и социален феномен, който е формиран преди повече от 300 години. И до днес Главната улица играе една изключителна роля както за града, особено за хората, за пловдивчани, които честно казано, ако два-три дни не минат по Главната улица, нещо започва да им говори, че има нарушение на техния статут като пловдивчани. Това, разбира се, в кръга на шегата. Тази Главна улица се формира някъде през ХVІІ век. Казвам някъде през ХVІІ век, защото най-известните сведения, най-подробните сведения, например от турския пътешественик Евлия Челеби, са от втората половина на ХVІІ век. Той казва, че чаршията или тази Узун чаршия, както тогава е наричана, или Дългата чаршия, преведено на български, има около 880 дюкяна. Всъщност тук е занаятчийското сърце на Пловдив, но тук е и търговското сърце на Пловдив, защото от моста на Марица до Джумаята, което е средището на града, това са едноетажни и двуетажни паянтови постройки, в които се намират освен занаятчийски работилници, и много търговски кантори. От една страна, Пловдив вече се е оформил като стопанското и търговско средище не само на Тракия, но и на българските земи. От друга страна, всеки човек от града или от хинтерланда на града, от околностите, който иска да си купи нещо - било то дрехи, посуда или нещо, което му е необходимо, той отива на тази чаршия. Откога всъщност улицата се нарича търговската улица на Пловдив? За да приключа с периода преди Освобождението, предполагам, че вашите слушатели поне веднъж са попадали в Етнографския музей в Пловдив, където е оригиналът на тази картина на Иван Мърквичка – "Пазар в Пловдив“ или "Пловдивският пазар“, тя е с различни наименования. В крайна сметка, това е мястото, което е изключително екзотично, изключително привлекателно и изключително полезно за гражданите. В улица "Търговска“ тя се превръща в края на ХІХ и началото на ХХ век, първо защото в Пловдив започват да се преодоляват поне някои от тези стари наименования от Османско време, и тази "Узун чаршия“ започва да придобива и малко по-различен вид. Първо, новото строителство на мястото на старите паянтови едноетажни и двуетажни сгради в самия край на ХІХ и началото на ХХ век започва да изгражда този сключен начин на строеж, т.е. сгради, които са долепени една до друга. Най-напред, през 1899 г., се появява сградата на БНБ, която и днес е една от възловите сгради. След това, с навлизането на автомобилите – разбира се, запазени са и файтоните, тя придобива важността на комуникация. И неслучайно, когато през 30-те години в Лондон се появява общественият транспорт, първата линия в Пловдив е от Централна гара по Главната улица, през моста на Марица до гара "Филипово“, така, както наричаме другата, втората гара на Пловдив. Тогава вече улица "Търговска“ придобива по-различен вид. На Джумаята се появяват както пиацата на файтонджиите, така и на тези първи автомобилни таксита и автомобили, които тръгват за различни места – за Карлово, за Асеновград, за различни градове около Пловдив. В този период вече, след Освобождението, някъде към края на ХІХ и началото на ХХ век, Главната улица на Пловдив получава и своето естествено продължение на юг от Джумаята и тогава вече започваме да говорим както за улица "Търговска“, така и за улица "Княз Александър“, или както пловдивчани ги наричат, Малката и Голямата главна. Защото Голямата главна се оформя на юг от Джумаята. И в крайна сметка, тази главна улица, ако сложим и нейното естествено продължение, което се оформя пак в последното десетилетие на ХІХ и първото десетилетие на ХХ век, това е улица "Иван Вазов“ и тя става – сега нека не бъдем максималисти, но една от най-дългите главни улици в европейски мащаб. Откога всъщност е пешеходна, за новопловдивчани да кажем? Много е интересно. Аз имам една изключително голяма колекция от фотоси и се проследява това развитие на Главната улица като комуникация. Първоначално – само файтоните, след това се появяват и автомобилите. През средата на 30-те години се появява този обществен транспорт, първите омнибуси, така да ги наречем, те са били за по 15-16 човека. След това се появяват и по-големите омнибуси, както старите пловдивчани ги наричаха, и след 1953 г. се появява и тролейбусният транспорт. Тролеите - №2 и 3, двойката и тройката, както ги казваха тогава, минаваха по Главната улица и разбира се, бяха оформени специални спирки, на които да стане подреждането на хората. Но не само това. Имаше, разбира се, и жици на тролейбусите. И видът на тази Главна улица до средата на 70-те години беше хем като пешеходна зона, която тогава всяка нощ се миеше, особено през топлите летни дни, с едни дълги маркучи, и успоредно с това по нея минаваха и тези основни линии на градския транспорт. В средата на 70-те години, благодарение на мъдри управници на Пловдив – мога да отбележа името на кмета и Диран Парикян, става това преустройство на Главната улица. Има запазени снимки, когато първо се махна автомобилния транспорт по Главната улица. На второ място, всички тези съобщителни и комуникационни електрически съоръжения бяха вкарани в един подземен тунел и това даде възможност да се направи онази първа – старите пловдивчани я помнят, настилка на пешеходната Главната улица с врачанския камък, който беше много ефектен. Това беше първата улица в България, която се правеше по този начин. Но той имаше и един недостатък – че през зимните месеци при замръзване ставаше доста хлъзгаво. Но пловдивската зима си е такава. Така от 70-те години, края на 70-те години, пловдивската Главна улица придоби този си вид, като постепенно тя беше обогатявана. Обогатявана първо затова, защото примерно разкопките на Джумаята дадоха възможност да се възстанови част от този римски стадион, който стана една изключителна атракция. На второ място, това, което поразява в пловдивската Главна улица, това е този уникален архитектурен ансамбъл. Аз съм се опитвал да направя една равносметка: повече от 20 души видни архитекти, чужденци и български архитекти, които започват да творят в самото начало на ХХ век. Казвам започват да творят, защото дотогава първите български архитекти се обучават в Австрия, в Германия, във Франция, и тези повече от 20 архитекта създават този архитектурен ансамбъл. Знаете, че всеки един архитект иска да се изяви. Иска да направи нещо, което да бъде запомнящо се. Но удивителното в случая е, че правейки такива запомнящи се сгради, тези архитекти успяват да се съобразят с това, че това е един архитектурен ансамбъл. Простичко казано, ако човек се движи по пловдивската Главна улица, той вижда един човешки мащаб, едни прекрасни сгради, които не го натискат. А ако човек се движи по софийската пешеходна зона - "Витошка“, той вижда едни тежки сгради, които в буквалния смисъл го натискат, не създават тази атмосфера, която е на пловдивската Главна улица. На пловдивската Главна улица намираме сгради, например Хотел "Молле“, дело на Мариано Пернигони, големият италиански архитект. Йосиф Шнитер има 5-6 сгради, които той е проектирал. Някои от тях, заедно с архитект Вълкович, архитект Андроникос, гръцки архитект. Една плеяда български, бих казал преди всичко пловдивски архитекти, които след като завършват в Европа, се заселват в Пловдив и творят тук. Емблематичното име е архитект Стойков, но те са много. И в крайна сметка това е тази магия на пловдивската Главна улица – магията на този архитектурен ансамбъл, магията на това, че човек се чувства много свободно, чувства се много добре на тази главна улица. Неслучайно тя още през 70-те години беше изпълнена с тези кафенета, които от април месец до ноември месец и в някои години и до декември месец работят навън. Масите са навън. Хората от моето поколение помнят примерно Млечния бар, Плодовия бар – първият, който беше любимото място на дядо Златю Бояджиев. Тези чудаци, големи творци създават атмосферата. Дядо Златю отиваше всяка сутрин, сядаше там, поръчваше си кафе, след това взимаше лъжичката за бъркане на кафето, скриваше я някъде, оплакваше се, че му няма лъжичката. Ставаше едно шоу. Хората можеха да го видят, всеки ден да го видят там, да си поприказват с него. И не само той, разбира се. Неслучайно и Клубът на културните дейци "Кристал“ е в страничната уличка при Джумаята. От другата беше кръчмата "Пловдив“ на пловдивската бохема. И всичко това създаваше една такава атмосфера. Знаете ли, след 1990 г. съм имал много срещи с чужденци – германци, австрийци, чехи, поляци, и всички ми казаха едно нещо: Наред с Черно море, на което ние идвахме до 1990 г. за лятната почивка, при всички положения ние посещавахме и Пловдив. Разбира се, "Тримонциум“ – прословутият ресторант, ресторант "Република“ – там човек можеше да види хора от целия свят, или поне от цяла Европа, и в крайна сметка това създаваше една пловдивска атмосфера, нещо, което караше хората, дошли в България по повод летен или зимен туризъм, задължително да минават и през Пловдив. Когато направихме преди 20 години изложбата за ЩАЗИ, която гостува в Пловдив и в рамките на един месец беше посетена от повече от 11 000 души, заместник-директорът на Института ЩАЗИ, който беше за изучаване на тази тайна полиция на бившата ГДР, когато пристигна с експонатите, каза: "Много ти се моля, искам най-напред да отида в "Тримонциум", защото аз до 1989 г. поне 10 пъти съм идвал и съм бил в "Тримонциум“, в другите заведения, в кафенетата по Главната улица. Това е тази магия, това е този социален феномен на пловдивската Главна улица. Така е. И макар, че сегашните архитекти наричат еклектика сградите по нея в стилово отношение, защото има наистина различни архитектурни стилове, то в това е може би чарът и, независимо от всичко. Вижте, тази еклектика в архитектурата не е само пловдивско или българско нещо. Във втората половина на XIX век в цяла Европа архитектурата е еклектична. И ако погледнем тези сгради, в основата си по-голямата част от тях са в този стил, който наричаме неокласицизъм. Успоредно с това, в тези сгради се появяват балкончета, появяват си корнизи, появяват се тези колони и капители, които са характерни за Барока. Това е характерно за архитектурата в цяла Европа. Няма чисти архитектурни стилове. И разбира се, вече през XX век, се появява и този стил – Баухаус, или това движение във философията, в архитектурата. Така че, нямаме някаква еклектика в отрицателен смисъл. Тази еклектика е характерна за цяла Европа. И разбира се, тя създава това очарование на тези сгради. Защото, честно да ви кажа, в много от градчетата на Италия е много характерен този стил Барок. Когато се движиш в едно такова градче в Италия, особено в Сицилия, чийто градове са разрушени в края на XVIII век от едно голямо земетресение, виждаш всичко в стил Барок. И в един момент – да, много красиви сгради, красиви църкви, но те са напълно еднакви. Докато тук откриваме всичко. Точно така. Добре, кажете сега какво вълнува днешните пловдивчани, когато им говорите за Главната? Вие имахте възможност да водите един духовен маршрут и да разказвате за Главната. Какво питат хората, какво ги вълнува днес? На този маршрут в събота бяха повече от 50 човека. Разбира се, трудно се осъществява тази комуникация, но трябва да ви кажа, че по принцип маршрутите са от час до час и нещо. Този маршрут продължи 2 часа и половина. Интересът беше свързан първо с архитектурата на Главната, разбира се, с историята. Това бяха хора, които имаха една много широка предварителна информация. Интересът беше свързан например с тези сгради, които ги няма, които по някаква причина са съборени – аптека "Марица“, "Куршум хан“, сградата на Дома на благотворителността на "Кудоглу“. Интересът беше и към архитектите, които са творили - кои са те, какви са. Интересът беше как е преустройвана тази Главна улица в продължение на всичките тези десетилетия на ХХ век така, че да става все по-хубава и по-хубава. Кога е направен примерно Римският стадион, кога е превърната в пешеходна зона. Всичко това беше един два часа и половина разговор, тежък за мен, защото трябваше да отговарям на въпроси. По същия начин – въпроси, свързани с паметника на Милю и другите паметници, паметни означения и паметни знаци, паметници, които са по Главната улица, кога са се появили. Разбира се, пловдивската Главна улица, като се сложи Римският стадион, като се сложи форума, като се сложат тези антични паметници, тя всъщност се превръща в една разходка през хилядолетията. Като сложим, разбира се, и Джумая джамия, Имарет джамия, като най-големите паметници, свързани с османската архитектура в Пловдив, всичко това показваше едно много остро, изострено чувство на пловдивчани. Имаше няколко души пловдивчани, които живеят някъде в Европа, не живеят в Пловдив в момента, които пазят не само интереса, но и едно чувство. Те са съхранили това характерно за Пловдив чувство за милеене за града, за Главната, за заведенията, за хората. И като сложите и това, че тази събота беше може би първият летен уикенд в Пловдив, и Главната улица беше претъпкана с хора, с много чужденци, много пловдивчани, гости на града, и понякога в рамките на тези два часа и половина се включваха и други хора, които разбираха, че има някакъв маршрут. Така че на моменти се събираха повече от 60-70 човека, но всичко това беше интересно. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 15.06.2025 г.
0
на 14.06.2025 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Минималната цена на една кутия цигари става 11 лева?
14:51 / 14.06.2025
Производител: Това е подигравка!
15:39 / 14.06.2025
Нов нос и ново начало
19:04 / 14.06.2025
Почина уважаван пловдивски преподавател и художник
08:55 / 15.06.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
