"В тежките дни след катастрофата осъзнах и това трябва да знаете всички - когато страдате, винаги има някой, който страда повече от вас."

Това сподели алпинистът, покорителят на върховете, вдъхновителят Боян Петров по време на среща с пловдивчани, провела се преди дни в Дома на културата "Борис Христов".

Боян е с диабет, преборил рака, тази година преживя и тежка катастрофа в Кресненското дефиле. Plovdiv24.bg представя на своите читатели неговия разказ за пътя все нагоре.

"На върха не оставям нищо от себе си - и в материален, и в нематериален смисъл", сподели Боян. "Тежкият момент на атаката е, че трябва да забравиш за всичко останало, включително и за семейството си. Това са успешните върхове. Но ние не принадлежим към онзи свят. Поглеждаш надолу, спомняш си мъките и искаш да се махнеш. И най-хубавият момент е завръщането", категоричен бе той.

Всъщност върховете не са място за оставяне на каквито и да е вещи за спомен. "Някой от тях са се превърнали в сметища. Това не е правилно, те трябва да са чисти! Единственото, което съм си позволявал да оставя са няколко мартенички, които още на другия ден те са отлетели в планината."

2016 година Боян ще запомни с покоряването на три 8-хилядника за отрицателно време, но и с ужасния инцидент, буквално разглобил го.

Първи в тазгодишния му спискък е Анапурна. "Анапурна всъщност е първият покорен от хората 8-хилядник. На него те разбират, че може да стигнеш върха, без да умреш", пояснява той и описва планината като чудовище. 

"Маршрутът е опасен, не ти се усмихва. Върхът е с най-голяма смъртност, всеки трети оставя живота си там. Аз обаче се заредих с много търпение да го изкача."

Не физическата сила и техническата увереност са решаващи, а точно търпението, издава рецептата си за успешните атаки на върховете Боян. Търпението да изчакаш своя ден!

След Анапурна идва ред на трудния Макаул. 

"Направих една нощна атака, а дори не знаех къде отивам. Започна да се съмва и тогава видях, че върхът е на съседния баир. Напънах се и превзех правилния склон." На около стотина метра под върха обаче Боян преценил, че не това е денят за покоряване и се върнал в базовия лагер, за да се подготви за втората - успешната, атака. 

Третият връх в листата му е пакистанският Нанга Прабат. 

"Това е първото място, където е извършен масов разстрел на алпинисти след талибанско нападение. Дошли през нощта, изкарали хората от палатките, разстреляли ги и оставили труповете след себе си. След нападението там винаги има пост на военни и полиция", разказва за обстановката под върха Боян. 

В тази си експедиция обаче останал сам, защото спътникът му развил белодробен оток, по пътя към върха бил и само с едно сечиво. "Такова шубе не съм брал никъде в живота си. Тежко и кошмарно. Но бавно и внимателно преодолях трудните участъци и поех нагоре." И тази експедиция е успешна и с нея вписва третият си 8-хилядник за годината. 

Тогава...

"Прибрах се в София и 20 дни след това ме блъсна една румънска циганка", връща лентата той. "На върха единствено ти контролираш всяка крачка, а на пътя си в ситуация, когато не си сам. Катастрофата ме разглоби. В тези дни осъзнах и трябва да знаете, че когато страдате, винаги има някой, който страда повече от вас", откровено сподели той.

След катастрофата буквално е натрошен. Болката го съпътства все още, през зимата обаче ще опита да върне формата си. "А следващата година, ако се почувствам силен, през пролетта тръгвам към Еверест. Еверест може да е най-високият, но не е най-трудният, десетки са се качвали там. Но да, дойде и времето за този връх."

През декември Боян отново ще дойде в Пловдив, за да представи книгата си, която написал след катастрофата. "Първите седем", в която представя как се планира успешната атака на върха и какви са неочакваните моменти по пътя нагоре.