Фишовете, които ни лепят по стъклата на колите в Пловдив, са незаконни

Върховният административен съд обяви за нищожни два члена от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив, с които се налагат глоби за маловажни нарушения. Със съдебното решение отпадат чл. 42, ал. 1-4, и чл. 43, ал. 4.

Текстовете в първия член регламентират налагането на глоба с фиш, който се лепи на стъклото на автомобила, а на втория - налагане на административно наказание, ако санкцията не се плати в 7-дневен срок. Обявяването на двата члена за нищожни е с аргумент, че повтарят текстове от Закона за движение по пътищата, предаде репортер на Plovdiv24.bg. 

Казано по-простичко - фишовете, които органите на реда лепят по стъклата на колите в града под тепетата, са незаконни.   

Казусът стигна до ВАС след касационна жалба от гражданин. На 21.01.2021 г. на М. Попов е съставен фиш за 20 лева, защото спрял до друго паркирано пътно превозно средство от страната на движението. Половин година по-късно жалбоподателят получил покана за доброволно плащане на глобата и му е изпратен екземпляр от фиша. 

Жалбоподателят не е жител на Пловдив, временното му пребиваване и управлението на лек автомобил на територията на същата, с оглед дефинирания в чл. 1 от Наредбата предмет на уредба, го поставят под действието на въведените с нея правила за поведение. 

В хода на съдопроизводството магистратите достигат до извода, че при приемането на Наредбата през 2012 година е допуснато нарушение на административно-производствените правила, тъй като проектът не е бил публикуван на интернет страницата на община Пловдив най-малко 14 дни. 

Предмет на процесната наредба, съгласно чл. 1 от същата, са въпросите за местните изисквания за ограничения, забрани, санкции и контрол, свързани със спирането, престоя и паркирането на пътни превозни средства /ППС/ на територията на град Пловдив. Като основание за приемането й са посочени чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, чл. 76, ал. 3 АПК, чл. 8 ЗНА и чл. 23, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП и чл. 99 от Закона за движението по пътищата.

Оспорените разпоредби на чл. 42, ал. 1-4 от Наредбата регламентират налагане на глоба с фиш за маловажни нарушения, установени при извършването им, регламентират реквизитите на фиша, процедурата, когато санкционираното с фиш лице оспори нарушението или размера на наказанието и процедурата при отсъствие на водача на неправилно паркирано моторно превозно средство. Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 с останалите разпоредби от същия член води до извода, че не се въвежда различен състав на нарушение от този по ал. 1, а само се уреждат маловажните случаи на нарушения, съставляващи неправилно паркирано моторно превозно средство, установени в отсъствие на нарушителя – водача.

Разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от Наредбата предвижда налагане на наказание за нарушение на конкретно посочени в нея разпоредби от самата наредба. Същите предвиждат забрани за престой и паркиране на конкретно посочени места, въвеждане на задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и маркировката, както и указания за разполагане на пътното превозно средство при престой и паркиране в населените места, включително на път с еднопосочно движение.

Общинският съвет няма нормотворческа компетентност да регламентира налагането на глоби с фиш за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им. Съгласно чл. 39, ал. 2, изр. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) налагането на глоби с фиш за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, може да бъде предвидено само в закон или указ.

При анализ на съдържанието на разпоредбите на чл. 42, ал. 2-4 от Наредбата се установява, че същите почти дословно преповтарят разпоредбите на чл. 186, ал. 2,3 и 7 ЗДвП. В противоречие с чл. 8 ЗНА оспорените разпоредби преуреждат отношения, които вече са уредени с нормативен акт от по-висока степен, т.е. налице е изчерпателна и детайлизирана уредба, поради което общинският съвет не разполага с компетентност да приеме разпоредби с такъв предмет.

По аналогичен начин стои въпросът с оспорената разпоредба на чл. 43, ал. 4 от Наредбата. Целта, с която е приета същата е да се санкционират нарушения свързани с правилата за движението по пътищата и задълженията на участниците в това движение.

Тези обществени отношения, както бе посочено, са предмет на регулация от ЗДвП, включително като са предвидени състави за нарушения и съответстващите им наказания при нарушение на правилата за движение. Следователно оспорените норми от Наредбата на Общински съвет – Пловдив преуреждат отношения, които вече са уредени с нормативен акт от по-висока степен, поради което общинският съвет не разполага с компетентност да приеме норми с такъв предмет.

ВАС обявява нищожността на чл. 42, ал. 1-4 и чл. 43, ал. 4 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив и осъжда градската администрация да плати общо 570 лева разноски по производството.