Той е бил признат за виновен в това, че на 02. 03. 2013 г. в землището на с. Върбово, общ. Харманли, извършил полово сношение и действие на полово удовлетворение с лице от същия пол - Калин Димитров, като употребил за това сила.

Съдът е признал Мюмюн за виновен и в това, че по същото време и на същото място умишлено е умъртвил Димитров, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.

Съдът е осъдил Мюмюн да заплати на майката на пострадалия сумата 70 000 лв. за причинените й с деянието неимуществени вреди.

Събраните по делото доказателства сочат на следната фактическа обстановка:

Подсъдимият притежава българско и турско гражданство. Същият е женен, семейството му живее в с. Надежден, обл. Хасково, често напускал РБ и пребивавал в Р Турция, където живеел на съпружески начала с друга жена, от която също имал дете. Установено е, че Мюмюн системно употребявал наркотични вещества. Пострадалият Калин също употребявал наркотични вещества и се снабдявал с наркотици от Мюмюн. 

Двамата били в приятелски отношения и прекарали деня на 01. 03. 2013 г. заедно, като употребили наркотични вещества и алкохол. На сутринта на следващия ден бабата на Калин влязла в стаята на внука си, с когото живеела и заварила там и Мюмюн.

По-късно подсъдимият и пострадалия потеглили с автомобил към с. Иваново. Двамата отишли в околностите на с. Върбово в близост до язовира и там слезли от колата. За развилите се събития от този момент нататък липсват преки доказателства.

Подсъдимият дава неправдоподобни обяснения и твърди, че пострадалият сам се е наранил, но не отрича, че през целия ден е бил заедно с пострадалия и нараняванията на пострадалия са станали по това време, през което те са били само двамата и са се намирали в околностите на с. Върбово, близо до язовира. 

От анализа на обективните данни, свързани с причинените на пострадалия увреждания, с мястото на извършване на престъпленията и заключенията на назначените и изслушани по делото експертизи категорично се подкрепя тезата на обвинението, че подсъдимият насилствено е извършил блудствени действия с пострадалия и че му е нанесъл жесток побой. 

Вследствие на побоя пострадалият е изпаднал в травматичен шок и безпомощно състояние.

Подсъдимият пренесъл пострадалия до водата и потопил тялото му в студената вода, като смятал, че охлаждането ще помогне на пострадалия да се съвземе от нанесения му тежък побой. 

Виждайки, че пострадалият не дава признаци на живот и че положението е изключително тежко подсъдимият решил да търси помощ. 

От свидетелските показания е установено, че подсъдимият правил опити да окаже помощ на пострадалия, но заедно с това е установено, че пострадалият е бил безжизнен и не давал признаци на живот. Тези действия по "оказана помощ" продължили от ранния следобед на 02. 03. 2013 г. до 05:30 ч. сутринта на следващия ден, когато по настояване на други лица, възприели тежкото състояние на пострадалия, подсъдимият откарал тялото на пострадалия в ЦСМП Харманли, където лекарите констатирали смъртта на пострадалия.

Установено е по несъмнен начин, че през цялото това време подсъдимият е извършвал с тялото на пострадалия действия, които по-скоро са влошавали неговото положение, въпреки че пострадалият е имал видими и тежки увреждания и не е давал признаци на живот.

Присъдата не е окончателна и подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред ВКС.