Доц. д-р Иван Иванов е един от петимата кандидати за ректор на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Той е декан на факултета по икономически и социални науки. В същото време ръководи вече трети мандат /12 години/ и катедра "Управление и количествени методи в икономиката".
Преди 3 месеца Министерството на образованието постави на 4-то място по рейтинг измежду 16 висши училища ръководеният от доцента Икономически факултет. Учебното звено, което е създадено само преди 16 години бе класирано редом до Варненският икономически университет, най-старото висше икономическо училище в България с 90-годишна история. "Младото" икономическо подразделение на Пловдивския университет е с по-висок рейтинг от другия авторитет в образователната ни система - 75-годишната Стопанска академия в Свищов. Икономическият факултет е най-големият в ПУ по брой студенти, в него са и 60 процента от общия брой магистри платено обучение.
- Доц. д-р Иванов, Факултетът по икономически и социални науки за краткия си период на съществуване израства стремглаво в очите на академичната общност. Как мислите да го направите още по-предпочитан избор за кандидат-студентите?
- Искам да започнем с това, че аз съм третият Декан в кратката история на Факултета. И ако той "израства стремглаво" една от главните причини за това е "фундаментът", поставен от моите предшественици проф. Михайлова и доц. Замфирова и техните екипи.
Инициирал съм обсъждане на промяна на структурата на факултета. Мисля, че имаме кадрови потенциал за създаване на нова катедра "Финанси". През следващата учебна година можем да стартираме бакалавърска специалност по "Финанси" и 2 нови магистърски програми по "Финанси" и "Счетоводство" за завършили образователно-квалификационна степен "професионален бакалавър". Ние имаме такива магистърски програми и в момента, но те са за университетски бакалаври. Пловдив е градът с най-много колежи в областта на икономиката и управлението. С тези 2 нови магистърски програми можем да привлечем към Пловдивския университет, завършващите там професионални бакалаври. При нас те ще получат много търсените на пазара на труда квалификации икономист-счетоводител и икономист-финансист /за работа в банки, застрахователни институции, фондове, всички структури, които оперират в областта на финансите/.
- Вие сте единственият кандидат за ректор, който обучава студентите как да управляват, единственият мениджър - кандидат за мениджър. Това ли Ви отличава от конкурентите?
- Ако с нещо трябва да бъда отличаван от другите кандидати в управленски план, то е в теоретичен аспект. Основната ми дисциплина като преподавател, по която съм доцент и доктор е Основи на управлението. Аз съм кандидатът, при който има пълна симбиоза между теория и практика. Професионалната ми кариера е в областта на икономиката и мениджмънта и преминава през 3 държавни университета - Икономически университет Варна, Технически университет Пловдив и Пловдивски университет. Вече 20 години съм на изборни ръководни постове - 8 години ръководител на катедра в Техническия университет - Пловдив, 12 години ръководител на катедра в ПУ, последните 4 години декан.
- В своята концепция за управление и развитие на ПУ наблягате на хората като ключов фактор, от който зависи успехът на всяка организация. Какви нововъдения смятате да направите в тази насока?
- Според мен трябва да има диалог с цел по-широко и активно участие на настоящи и бивши студенти в решаването на касаещи Университета проблеми. В заседанията на Ректорския съвет трябва да се включи представител на Студентския съвет. Системата за управление в ПУ е децентрализирана. Ще се стремя към по-нататъшна децентрализация на процесите на генериране и вземане на решения. Необходимо е подмладяване на преподавателския състав чрез по-широко докторантско обучение и по-ефективна система за финансово стимулиране на научните ръководители. Не робувам на "пенсионерски забежки". Всеки, който е в състояние да работи и е желан от катедрите и факултетите трябва да работи под една или друга форма.
- С кои проблеми бихте се заели като Ректор?
- Първата посока, в която ще насоча усилията си е материалната база - това е големият проблем. Трябва да се лобира пред държавните институции за преразпределение на материалната база на висшите училища в Пловдив. Например, сградата на Техническия университет на ул. "Цанко Дюстабанов" би могла да се използва по-ефективно. Можем да намерим приемлива за двата университета форма за съвместно ползване на тази сграда. Едно от нещата, което ми дава кураж в тази насока, е че аз познавам хората там и те ме познават.
Добре е да започнем преговори със собствениците за закупуване сградата на Химическия факултет. Имаме вече опита със сградата на ул. "Костаки Пеев". Вариант е и да се потърси помощ от общинските власти за намиране на свободни, недостатъчно използваеми сгради, които да бъдат ремонтирани. Поемам ангажимент за решаване на проблема със студентската материална база чрез изграждане на общежитие за 2 000 студенти и съвременна спортна база. Финансирането може да стане чрез публично-частно партньорство или чрез банков кредит.
Задължително е да започне сериозна подготовка за разработване на проект за европейско финансиране по линия на Оперативна програма "Регионално развитие". По този начин може да се реши въпросът за цялостна реконструкция и модернизация на материалната база в Ректората. Пропуснахме възможността да кандидатстваме за до 4 милиона лева по същата програма за периода 2007-2013 г. От 2014 стартира новият програмен период и сумите по него се очаква да се завишат двойно, в това число и за ново строителство.
- Как ще се конкурирате с останалите учебни заведения за привличане на студенти? Мислите ли как да им помогнете за получаване на студентски кредити, например, както и в професионалната им реализация?
- Онова, което може да направи един ректор е да използва авторитета на институцията и личните си връзки при търсенето на контакти с банки. В тази посока имам известни предимства, защото във Факултета по икономически и социални науки преподават няколко директори на пловдивски банки.
Добре е да се инициират срещи с бизнеса, с различни работодателски организации за търсене на възможности за практика на студентите /стажове/. Могат да се инициират законодателни промени за данъчни облекчения на работодателите, които наемат стажанти и отпускат стипендии. Време е, работодателите да разберат, че трябва да инвестират в кадри с висше образование, защото главният в един бизнес е човешкият фактор, а не само материалните и финансови активи.