Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" с Петър Влайков, директор на Държавен куклен театър - Пловдив, за сценичните изкуства и тежките години, които преживяват.           

Нека да кажем какво е участието на Кукления театър в този съвместен проект между Зоологическа градина и Природонаучния музей. Какво ви обединява? 

Преди всичко радостта да се грижим за основната ни публика от деца, а пък надявам се, че ще имаме възможност да стигнем до много нова и нетипична публика и за двата института с този проект. Идеята е да разкажем малко повече за защитените видове, които Природонаучен музей, в партньорство със  Зоологическата градина промотира дейността й, и това са дроплата, зубъра и видрата, които пък ние от Куклен театър Пловдив ще представим с една много интересна гледна точка. Създали сме един спектакъл за тях, през очите на детето естествоизпитател Ники, което се сдружава с тези герои и се изправя срещу мрачните сили на Краус Мракос. Общо взето идеята ни е да разкажем колко е важна природата, колко е важна грижата за нея и колко е сив светът, когато по-важни започнат да стават бетонните структури, пушеците на индустрията, отколкото водопадите и зелените места на природата.

Кога ще бъде премиерата на това представление?

Премиера планираме на 20-21 март. 20 март, посветили сме го на "Часът на Земята". 21 март пък е Международният ден на Кукления театър. Така че имаме един двоен общ празник, който ще честваме с премиерата на този спектакъл, казва се "Изгубеното кралство".

Колко представления ще имате? Колко пъти ще го играете?

Четири представления в двата дни.

Добре е, че обединявате усилия, за да може все повече да се говори за това какво означава изчезването на някои видове за планетата.

Уникалното тук е обединението на три културни института - общински, регионален и държавен, по отношение на работата им в една посока. 

Г-н Влайков, видях едно Ваше интервю, в което казвате, че липсва стратегия за развитие на културата у нас. Говорили сме много за вашите проблеми, за проблемите на сценичните изкуства, може ли да поговорим и за това? Защо липсва тази стратегия, според Вас?

Тя липсва от години. Това не е досега да е имало и изведнъж да е изчезнала, някой да я е откраднал.

Но защо е все така?

Липсва заради политиката. Понеже политиката и оставането във властта е по-важно, отколкото визионерството и дългосрочните стратегии. Дори средносрочните вече видяхме, че остават неглижирани заради бързия, краткия, еднодневен живот на мандатите на правителства напоследък. Като някакви мушици еднодневки, идват и изчезват, идват и изчезват. Това е ужасен крах.

Нали си представяте, че във всеки един момент, в който се чуе, че евентуално предстоят избори, има служебно правителство, след три месеца пък вече има редовно, дай Боже, това означава, че всеки път държавната администрация спира да работи за два месеца. Докато хората се ослушат какво ще иска новият от тях и има ли смисъл да правят това, което им е казал старият. И ние на практика за последните четири години сме имали една стратегия, в която държавата тотално не е функционирала, кумулативно имаме една година, в която не се е случило нищо.

Всички казват, че има Национална стратегия за развитието на културата, има такава. Обаче уви, не може да се прокарат политиките.

Не е вярно това нещо, понеже Национална стратегия за развитие на културата би имало, ако се провеждат устойчиви и регулярни политики, които са видими за хората, в смисъл, ако обществото не вижда, че политиките на държавата са осигуряване на достъп до култура. Например, абсолютно импровизирам в момента, запазване на националната идентичност, запазване и съхранение на традициите, промотиране и инвестиране на недвижимото културно наследство. Което и де от тези неща, или всички тези неща се правят на парче, частично и според кой както сметне за добре, а не така, както е решила държавата, не с ценностите, които държавата е решила да припознае като приоритети, така че да създаде политики, които ги обгрижва. И това е всъщност сгрешеният ни път и голямата дупка в културата в последните години.

Как успявате да се справите тогава?

Ами, справяме се поединично всеки на места, според това, което му предоставя моментът. В театъра има едно нещо, което се нарича "Играя аз в дадените обстоятелства". Общо взето всички сме така – съобразяваме се с дадените обстоятелства, а идеите да свършим нещо, което е малко по-голямо, малко по-значимо и устойчиво, остават в сферата на мечтите.

Проблемите си стоят просто, не могат да се решат. И има ли теч на актьори? Какво се случва при вас в момента?

Винаги ще има теч на актьори дотогава, докато тази професия не стане достатъчно реномирана, достатъчно значима. Докато хората на изкуството са навирани в някакъв ъгъл на обществен и политически интерес и се отнасяме към тях като към нежелано дете, като към незаконно дете на културата, която и ние много не харесваме. А пък отрочетата й съвсем не харесваме. Дотогава ще продължи да има текучество на кадри, дотогава ще бъде невъзможно да гледаме от висотата на самочувствието на своите постижения. Защото България има невероятно стабилни успехи като художествени постижения, като сценични продукти с качество, което е на европейско и световно ниво, и това го доказваме регулярно. Но за съжаление нямаме самочувствието да застанем зад висотата на продуктите си и да кажем: ето, ние можем, ние сме значими и ако обичате, вкарайте ни в мисленето си за управление на държавата, защото без трите основни стълба - образование, здравеопазване и култура, не може да съществува едно здраво общество в XXI век, без наличието им и без хомогенната им работа и обгрижване. Това се случва през стратегия.

Има ли все пак нещо, което ви стимулира да продължавате, което ви кара да не се отказвате?

Разбира се, това е любовта към децата, любовта към професията ни, любовта към изкуството. То не е само любов, то е необходимост. Затова актьорите ходят в театъра, а след това карат таксита и продават питиета в нощни барове. Защото те работа биха могли да си намерят, много по-добре платена, имат социалните умения, достатъчно интересни, атрактивни са, за да могат да си намерят работа където и да било, достатъчно флексибилни са, за да правят много различни неща, но остават в театъра въпреки всичко. И дори когато го напуснат, се стремят по някакъв начин да се върнат към него през участия. Основната ни професия винаги ще остане наш дом, тя няма да остане без артистите. Просто защото необходимостта да правиш изкуство е много по-голяма и много по-истинска и смислена, отколкото екзистенц-минимума, в който сме принудени да преживяваме и последствията от него.

Като човек, който заема тази позиция вече доста години, имате ли някакви идеи как би могло нещо да се промени в България? Някакви Ваши идеи?

Да, разбира се. Всеки от нас, всеки от хората, които са се докоснали до изкуството, или милеят по някакъв начин за сектор "Култура", имат своите идеи как трябва да се подреди картинката. Но не е моя работа да казвам своите идеи като някаква панацея. Първо, едва те ли са такава. Второ, решения на проблема има много повече от едно.

Въпросът е някой да бъде активен. И като казвам някой, имам предвид Министерство на културата, в лицето на министъра на културата, но не само. Министърът на финансите и министър-председателят на държавата, ако обичат да припознаят основния приоритет. Той може би не е култура и не казвам, че задължително трябва да бъде, но нека да припознаят един такъв приоритет, и ако кажат, че той е отбраната, понеже са преценили, че има някакви рискови и ние трябва от брутния вътрешен продукт да насочим голямата част в тази посока, а не в култура, да ни кажат: тази година разполагате с толкова и толкова средства, няма да можем да инвестираме толкова, колкото досега във вас, ако обичате, съобразете се с обстоятелствата. Това също е честно, това също е значим отговор, релевантен. Ние бихме искали да знаем какво очаква държавата да направи със своята култура.

Защо, според Вас, липсва културата на високо ниво? Липсва на самите хора, от които зависят политиките в този сектор?

Защото липсва на ниско. Защото ние в момента живеем в едно време, в което дса видими последствията от неглижирането на културата, понеже в културата процесите са дълги, вече виждаме резултатите от неглижирането. Ето, минаха повече от 10 години, в които ние сме пренебрегвали културата. Ценностите на политиците, които ни управляват, са такива, каквито са и на хората под тях, те са някаква представителна извадка, в крайна сметка. Като казвам те, имам предвид ние. И сега трябва същото това общество, което представляваме, да припознае, да разбере най-напред къде сме стигнали, да предприеме някакви мерки. Ако му харесва да се появяват "локали", да расте битовата престъпност, насилието в семейството, адикциите при тийнейджърите и т.н., добре. Всичко това са добавени стойности от липсата на културни политики в последната декада. Ако това ни харесва, окей, можем да продължим нататък. Ако не ни харесва, добре е да го припознаем и да предприемем някакви стъпки как да го излекуваме.

Къде да търсим виновните? В образованието, в семейната среда? Къде?

Не мисля, че е съзидателно да търсим вината. Съзидателно е да предприемем стъпки към поправяне на щетата. Ако търсим кой е виновен, ще се обвиняваме един друг и ще се разделим.

Точно това се случва в момента по всички фронтове.

Ама разбира се, че се случва, понеже такова е нивото. Докато не разберем, че единствено заедно можем, че единствено обществото заедно, с целенасочени политики, които минават през образование, здравеопазване и култура, може да стигне до един ренесанс на ценностната си система и оттам и на качеството си на живот. Докато не го разберем това, нямаме никакъв шанс да го постигнем. 

Нито сме бедни, нито сме глупави, нито сме неспособни. Напротив, всичко това не сме. За съжаление, фокусът се измества заради несигурността. Когато човек няма спокойствието да живее сигурно съвсем естествено е да не му е приоритет. да отиде на концерт. Извинявайте, но аз никога няма да отида на симфоничен концерт и да уча детето си коя симфония е на Бах, коя е на Шуберт, ако аз се чудя дали ще мога да сложа сирене на лютеницата, като мажа филия.

Сега да поговорим малко по-конкретно. Всички очакваме в момента увеличение на заплатите с преминаване към еврото. Очакваме да се изравнят стандартите с останалите европейски страни. Вие какво очаквате и с какъв бюджет започнахте годината във вашата институция?

Очаквам, за съжаление, тежка година отново, защото ние я посрещнахме не само с прехвърлени, неразплатени задължения от миналата година. Ние я посрещнахте със Закон за удължение на бюджета.

Искам да ви кажа, ,че това е много страшно, понеже 1/12 от това, което сме похарчили миналата година са нашите лимити, а те са изключително недостатъчни заради повишаването на цените на режийни разходи, заради повишаването на минималната работна заплата. Те са недостатъчни да покрием основните си необходимости за издръжка. Съвсем не говоря за производство на нови пиеси, съвсем не говоря за нищо, освен заплати, ток и телефони и интернет. Т.е. гориво за отопление на залите. Дори това не можем да покрием и това е математически казано. Това е за поредна година.

Но тук имаме един много притеснителен нов фактор, и това е 31 март - финалният срок за отчет за Плана за възстановяване и устойчивост за общините към Национален фонд "Култура". Много от културните оператори имат такива проекти и ако не минават плащанията на Министерството, т.е. ако няма лимити от Министерството на финансите отпуснати на Министерството на културата, за да минават техните плащания, ако не се намери процедура, която да го позволи, ние застрашаваме Националния план за възстановяване и устойчивост.

Надявате ли се нещо да се поправи сега, със служебното правителство.?

Разбира се, аз съм болен оптимист, всичко ще се поправи. Не, нещо, а всичко. Трябва си усилия и време.

Конкретно от служебното правителство дали очаквате нещо?

Да, от служебното правителство очаквам преди всичко възстановяване на диалога и много активни действия по отношение на това да се осигурят лимити и да бъде спасен Плана за възстановяване и устойчивост, на първо място. На второ място, да се осигури ритмично, регулярно постъпване на плащанията към културните институти. Ясно е, че трябва да затегнем колана всички - говоря за режийни, издръжка, заплати, буквално екзистенц-минимума.

На трето място очаквам да предприемем незабавни стъпки към спасяване на независимия културен сектор, който беше оставен не на произвола на съдбата, а който беше унищожен в последната година. Много от хората в независимия сектор предпочетоха да изтеглят лични заеми за да направят проектите си, да ги реализират с надеждата, че ще видят парите, които са спечелили.

Само че заради невъзможността на Национален фонд "Култура" да администрира тези проекти те така и не получиха и не получават средствата, за да изпълнят проектите си. Независимият сектор е в огромна криза и това му го причини държавата. Но нека да завършим с нещо позитивно.

Искам да кажа все пак, че се случват и хубави неща в сектора. Аз, разбира се, от своята камбанария гледам, но в момента на Куклен театър Пловдив ни предстои премиерата на 28 февруари на копродукция с Пекински куклен театър. Премиерата е в Пекин. На 22 март ще я видим в Пловдив, а след това в София, Бургас и Стара  Загора. Освен премиерата, която е продукция на трите института Природнонаучен музей, Зоологическа градина и Куклен театър Пловдив "Изгубеното кралство", на 20-21 март, ни предстои церемония за награждаване на млад куклен артист на 21 март. Предстоят ни награди "Икар"“. Току-що проведохме една огромна по мащабите си конференция, на която се обединиха 10 държави от Балканите и от професионалните кукленотеатрални общества и подписаха меморандум за сътрудничество. Така че все пак смятам, че културата е жива, дейна и в крайна сметка ще ни измъкне.