©

Майкъл и баща му Орлин се появиха в махалата някъде през 2003 година и се настаниха в къщата на баба Смарайда току срещу нас (сега къщата я няма). Майкъл беше от ония деца, които ти правят напук - казваш да не прави нещо, той ходи и го прави и после ти се смее.

По онова време нашият сборен пункт беше пред компютърната зала срещу нас - в съседство на тяхната къща и Майкъл често идваше при нас. Мъникът беше рус и много слаб. Орлин работеше като шивач и тапицер. Гуляеше най-редовно и по цели нощи със съмнителни типове и жени с фриволно поведение.

По едно време се заигра сериозно и на машинките до нас - детето спи у тях, а той играе на ротативките до припадане - каквото извадеше от шивачницата, го набутваше в игралната зала. Честа гледка беше да видиш 4-5 годишното дете да носи торба с празни бирени шишета към дюкяна на спирката (и него го няма вече), а после едва-едва да се прибира с пълни бири.

Споделял е, че като не слуша, баща му го бие и наказва, а майка му живее някъде в чужбина. За последен път ги видях двамата мисля през есента на 2008 година. Къщата им вече беше съборена, а те получиха като обезщетение апартамент в блока срещу Съчмената фабрика (и нея я няма вече).

Орлин работеше в стария дюкан на Гого Обущаря до Белите брези. Отидох, за да ми смени един цип. Майкъл вече беше ученик, но спеше на дивана в дюкяна. Орлин ми се оплака, че бил буен - биел се в училище, скачал и на по-големи деца, та той често бил викан от директорката.

Разводи и раздели между родители винаги е имало, има и ще има. Това няма да е последният случай (за жалост). Как е израснало това дете, само то си знае - сред компанията на пропаднали и деградирали елементи, при почти непрестанни нощни гуляи, шум, викове, пиянски провиквания и кавги. Детството му е преминало в нездрава семейна обстановка, имайки за пример просташкото държание на по--големите от него, а за жалост и на собствения му баща".