Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Човекът, показващ стари снимки на Пловдив: Опитайте да се разходите по Главната, без да гледате магазините | ||||||
| ||||||
Колко стари са тези снимки, от какъв период са те? Снимките обхващат периода от преди Освобождението в средата на XIX век, преминават в следосвобожденския период, началните години на ХХ век, и приключват почти до съвремието, което всички помним. Много са интересни нещата, но как започна всичко това? Откъде се породи този интерес у Вас? Преди 13 години попаднах на страница на един човек, който изкупуваше стари снимки и ги публикуваше във Facebook. Стана ми много интересно, защото открих един непознат за мен Пловдив. От старите фотографии винаги впечатлението е много интересно. И започнах да ги събирам за себе си. След време обаче попадах и на други публикации в интернет, както и на сайтове, в които продават картички от едно време, и постепенно увеличих колекцията си до доста голяма бройка. И реших, че аз за много от нещата зная, но много картички показваха събития, на които не съм бил свидетел и на които някой може да знае повече, и реших да създам група във Facebook, в която да обсъждаме събраното от мен. Също така много хора, коментирайки снимките, които публикувах, имаха желание да публикуват и свои снимки. Аз ги приканвах да правят това само със снимки, в които се вижда Пловдив през годините. И така постепенно тази група от полуна шега, полусериозно се превърна в много интересен исторически колектив, колектив от хора, които имат мнения за архитектурата на Пловдив, знаят най-различни истории от битово естество, което няма откъде да прочетем, различни случки, които са били през годините, и на всичко отгоре тази група събра много хора от цял свят, защото има хора от Канада, от Америка, от Аржентина, от цяла Европа, от Русия, същевременно пловдивската група е най-голяма, разбира се. Тези спомени събират хората, създават една много интересна атмосфера на общуване, която всъщност благодарение на моето старание може да бъде пример за общуване във Facebook. Уникални са снимките, които са събрани във вашата колекция. Вие имате и група във Facebook в момента, която е затворена група, т.е. трябва да поискаш членство, за да влезеш в нея, където наистина се виждат страхотни неща. Но вие в момента сте обобщили и сте направили албуми "Пловдив оживява“, които са допълнително оцветени, монохромни ретроснимки? Оригинално нещо, защото обикновено сме свикнали да виждаме старите снимки в черно-бяло. Разкажете малко повече, защо пък решихте да ги оцветите? Имаше снимки, които първо бяха с добро качество, и второ, бяха от време, в което не съм живял, доста отдавна, и направо ме сърбяха ръцете да ги оцветя. Още повече, че аз всъщност си ги представях цветни, но установих, че много хора не могат да си го представят така. Ние сме човешки същества, които възприемаме света в цвят. Цветът е около нас, шумовете са около нас, ако щете дори уханието, миризмите са около нас. Това създава особения колорит на един град. И ако фотографите са черно-бели, хората без да го осъзнават, неволно смятат, че животът едно време е бил черно-бял. А всъщност животът едно време е бил точно толкова цветен и шумен, колкото и сега. Градът Пловдив е бил също толкова интересен, колкото и сега. И ако човек се постарае така с къде повече, къде по-внимателно да оцвети една фотография, тя оживява пред очите на човека и той започва да усеща града много по-близо до себе си, започва да се интересува от нещата, които вижда на снимката. Това го установих неведнъж – когато видят цветна снимка, хората започват да я разглеждат, и започват да се питат това къде е. А, това така ли е изглеждало. А ,това може би не е изглеждало така, аз не знам как е, какви са били цветовете, но примерно покривите винаги са с керемиден цвят, което донякъде голяма част от снимките показват благодарение на факта, че много фотографи са снимали града ни от високо. Повечето снимки от едно време, даже може би всички, нямат небе. Аз предполагам, че това се дължа на факта, че поради по-дългата експонация на по-старите плаки чисто химически е правило така, че небето е изгаряло в снимката и се получава една бяла зона. Дори си мисля, че ако е имало малки зачатъци на останало небе, самият фотограф ги е зачиствал, за да може снимката му да изглежда по-добре. И всъщност старите снимки нямат небе, често те нямат и планината, която се вижда на заден план по същата причина. И оцветявайки снимките, аз добавям небето и където трябва и където знам, че трябва да има планина, добавям и онова, което биха видели ако са снимали. Има ли нещо, което все още го нямате и искате по някакъв начин да го намерите? И кажете някои от емблематичните пловдивски обекти, които сега присъстват във вашата колекция. Да, разбира се. Много полемика има всяко показване на снимка на старата красива сграда на аптека "Марица“. Също така, бутнатата през 73-та година голяма сграда на нашия виден благодетел Димитър Кудоглу – Дом на Народното здраве. А тя поначало е много красива сграда и на знаково място. Има и други сгради, които в момента не се сещам. Може би и старият мост също, който е оцелял няколко века, може би 400-500 години, е бил съборен в крайна сметка през 71-ва година и го няма. Много хора мислят, че на мястото на стария мост е построен пешеходния мост за Новотела, но то не е точно така. Той започва откъдето е бил старият мост, но отива по към Новотела, докато старият мост е отивал към улица "Карловска“. Да, за този мост сме говорили с историк. Но това, което правите, си е жива история, просто история в картинки. И наистина може би изисква и исторически познания, не знам. Или може би разчитате на това, което хората дебатират в групата и обсъждат? Аз имам образование на художник, имам поглед върху начина, по който могат да бъдат оцветени нещата. Всичко е въпрос на композиция, на детайл, на подчертаване на светлината откъде идва, съответно облаците са съобразени с този факт. Но основната ми идея не е толкова да пресъздам както е било, аз го пресъздавам както мисля, че би могло да е било, защото никой няма представя точно как, какви са били цветовете на отделните сгради. Но самият факт, че цветните фотографии будят жив интерес, за мене е много важно, може би даже най-важното, защото така хората ще засилят интереси си към историята на града ни, даже ако щете дори не толкова в исторически план като събития, а по-скоро като промяна, която е вървяла през годините. Защото по този начин те без да се усетят ще изградят у себе си чувство за историчност. А аз го разбирам по следния начин: днес имам възможност да снимаме постоянно по всякакъв начин, всеки в джоба си има един телефон, с който може да снима, въпросът е, че светът около нас се променя, градът около нас се променя, в рамките на две-три години може да изчезнат сгради или да речем да се видоизменят площади. Хората го виждат, възприемат го като нещо нормално и като даденост, но не си дават сметка, че по този начин то отива от нас във времето и няма да се върне. И за щастие сега имаме възможност да запаметим всеки миг във всеки един момент, докато едно време фотографите с тази тежка техника, която обикновено е била в студия, е трябвало да излязат, трябвало да се сетят, че този град може да бъде заснет и отвън, навън, да покажат как изглежда града ни, и благодарение на тях ние имаме съхранени тези изключителни фотографии. Разбира се фотографиите се съхраняват в архивите, в Държавен архив Пловдив, в Народно библиотека "Иван Вазов“, както и в частни колекции. Но при всички положения те са разпръснати. А моята колекция е по-скоро опит да създам възможност на хората да се разходят из историята на града ни, посещавайки сайта, който води до голямата колекция. Тя е изключително в интернет и дава възможност на всеки, който се интересува от определен момент, от определено място, да го намери, да види как то е изглеждало през годините. Имате и съпоставки в албумите си през определени периоди на един и същи панорамен изглед на Пловдив, например. Обаче сега ми се ще и за една друга ваша идея да си поговорим. Вие сте в основата на идея за въвеждане на час за Пловдив в училищата. Разкажете ни малко повече за това. За да е по-интересно аз съм го кръстил "Час по Пловдив“, но както и да го кръстим това не е толкова важно, а по-важното е училищните ръководства да намерят начин да си съставят някаква своя програма, с която в един час месечно примерно или в часа на класния, или в един от часовете по история, или по география, да бъде обяснявано на децата Пловдив във времето. Т.е. те учейки историята на Възраждането, да речем от частност засягат и историята на Пловдив, а учейки и за Съединението, те също разбират за историята на Пловдив, но самият град като облик се губи, и в техните представи те не могат да си го представят как е било. А ако им се покаже чрез фотографии, техният интерес може да бъде засилен в по-голяма степен, защото образът винаги е по-заразяващ, по-въздействащ отколкото сухият разказ. И освен това биха могли да бъдат извеждани децата по местата, по които снимките показват от миналото, да им се обясни това, което са видели на снимката, то присъства и днес – ето го там горе, погледнете го, за да мога децата да придобият жив интерес към онова, в което живеят. Често хората не поглеждат нагоре, движим се на нивото, погледът ни е на нивото на магазините. Опитайте се да се разходите по Главната, без да гледате магазините, постоянно гледайте само нагоре. Аз го направих преди години и открих един нов град, който не познавах. Тази инициатива би могла дори и да въздейства върху самите взаимоотношения в семейството, защото моята група, хора на средна и по-напреднала възраст, често са споделяли, когато обсъждаме някоя снимка: "Ех, къде е сега баба ми, или дядо ми да ги питам. Няма ги вече. Когато е можело да ги питам, аз не съм се сетил“. Тази инициатива ще даде възможност на подрастващите да попитат още живите си баба и дядо, даже може някои да имат и прабаба жива, ще им даде възможност и повод да ги попитат, докато още имат тази възможност. И също така, много често се говори, че в Пловдив идват много хора от други градове да работят тук. Техните деца започват да живеят в този град, но ако те не го познават, те няма да го уважават и няма да го пазят. И всъщност, един от големите проблеми на града ни е това, че не се опазва чист. Всяка една добра инициатива, направена от някого, се съсипва от невежество, от нихилизъм, и познаването на града при всички положения ще доведе до по-голямо уважение и любов към мястото, на което живеят. И наистина е много приятно в групата, защото хората споделят: "Ето това го познавам, това го помня, там съм си играл някога“, примерно за Античния театър: "А там бяха разкопки, там играх, нали, бях на еди-колко си години“. Събуждат се едни приятни спомени от детството, от живота в града. И наистина похвално много, че има място, където човек може да си припомни всичко това. Нека да ги приканим да си вземат от вашите албуми все пак. Те са един много добър подарък за всяка възраст. И при всички положения аз съм свидетел постоянно на хора, хри които, с първото разлистване, има едно учудено удивление, след което усмивката се появява на лицето им и повече не изчезва. Това е за мен достатъчен показател, че албумите са силно въздействащи. Кога могат да ги видят хората изложени вашите албуми, за да за да могат да си купят евентуално? Засега съм издал първи и втори брой на албуми, големи албуми с 20 фотографии вътре, и описание към тях от мен. Също така вие държите в ръцете си един от двата малки тематични албума. Този, който държите в себе си, е с панорамни снимки на Пловдив, и когато се разгърнат двете страници, става доста голяма снимката. А другият албум е посветен на павилионите от Първото българско изложение в Пловдив от 1892 година. Тези павилиони, за наше щастие, и Иван Карастоянов е заснел на времето и ги е събрал в един албум, който е бил подарен на княз Фердинанд, и по принцип се съхранява в Пловдивския държавен архив. Тези фотографии аз съм ги оцветил, за да покажа колко красиви всъщност смятам, че са били тези павилиони, в каква обстановка са били, и предполагам повечето хора знаят, че подарък от изложението и е останала нашата централна "Цар Симеонова градина“. И тези павилиони са били там, в парка, създадени от Люсиен Шевалас за много кратък период от време, и те са били голяма гордост за всички българи. Когато днес пловдивчани разлислят този албум, те се удивяват, че това нещо е било в Пловдив – тази красота е била тук, но не се е съхранила, и това е тъжно, но е обяснимо. Къде може да се намерят Вашите албуми? Тези албуми ги съставям аз, издавам си ги сам и ги разпространявам сам. Помагат ми в това дело приятели от две галерии в Пловдив. Едната галерия "Сигна“ срещу Кукления театър, в която се намираме днес, другата галерия "Савов" е срещу Дома на културата. В тези две галерии могат да намерят както албумите, така и календарите, които съм издал съвсем наскоро – голям стенен календар с 12 листа. Хубавото при тях е, че след като свърши месецът, хората могат да си ги изрежат и да си ги сложат в рамка, защото са много красиви. И това е може да бъде един прекрасен коледен подарък. Да, на това се надявам. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 24 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/4 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 10.12.2023 г.
0
на 09.12.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Тази вечер е регистрирано поредното силно земетресение
23:10 / 26.04.2024
Лепят ни нов стикер на колата за ГТП, плащаме повече!
08:39 / 26.04.2024
Mокрите кърпички отиват в историята?
09:57 / 27.04.2024
Наш актьор е спечелил 3 млн. долара от появата си в холивудски продукции
08:26 / 26.04.2024
Защо се стигна до бой за олио по магазините
09:09 / 27.04.2024
Христо Стоичков показа семейството и бременната си дъщеря
17:47 / 26.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
