Над 200 членове и симпатизанти на Вяра Морал Родолюбие Отговорност - Национален Идеал за Единство (ВМРО - НИЕ) почетоха снощи във Велинград паметта на големия български герой Владо Черноземски. Състоя се невиждано за града автомобилно шествие с над 50 автомобила, които с развети знамена и натискане на клаксони преминаха по улиците на родния град на Черноземски. Веднага след това беше отслужена панахида в негова памет.

15 души се заклеха във вярност на организацията, произнасяйки свещената клетва на ВМРО - НИЕ и целувайки Евангелието, българското знаме и това на организацията.

Официални гости на тържеството бяха Петко Атанасов - председател на ВМРО - НИЕ, Георги Тренчев - зам.-председател на партията, Димитър Димитров - организационен секретар на ВМРО - НИЕ, Николай Кючуков - член на ИК на партията. В словото си пред насъбралото се множество председателят на Вяра Морал Родолюбие Отговорност - Национален Идеал за Единство (ВМРО - НИЕ) подчерта, че е време да започнем да честваме победите и че българите винаги са оцелявали и отново България ще пребъде.

Величко Димитров Керин, известен още като Владо Георгиев Черноземски или Владо Димитров Черноземски, както и с псевдонима си Владо Шофьора е български революционер. Роден е през 1897 година в семейството на Димитър Керин и Риса Балтаджиева от чепинското село Каменица, днес квартал на Велинград. Владо Черноземски става член на ВМРО през 1922 и се включва в четата на войводата Иван Бърльо. През 1924 г. Тодор Александров го призовава в София и оттогава Владо Черноземски е на разположение на ЦК на ВМРО за изпълнение на специални задачи. Най-голямата планирана акция на усташите е бил атентата срещу сръбския крал Александър. Според първоначалния замисъл Черноземски е само инструктор на бойната група. На 9 октомври 1934 в Марсилия, след като преценява, че хърватите психологически не са в състояние да осъществят акцията и тя е пред провал, Владо Черноземски поема инициативата. Той лично прострелва смъртоносно краля на Югославия, известния българомразец Александър I Караджорджевич, като убива или ранява и част от придружаващите го официални лица. Ранен тежко от полицията и ритан от тълпата, той е откаран в полицейски участък, където е подложен на разпит. Умира същата вечер без да издаде нищо. Идентифициран е впоследствие по татуираните на ръката му изображение на череп с пресечени кости и надпис под тях В.М.Р.О. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари.