Известният пловдивски фермер Красимир Кумчев се занимава със земеделие от повече от 40 години. В момента е аграрен консултант на стартиращи предприятия, фермер и производител на зеленчуци. Площите със зеленчуци са около 800 дка.

"Шест години по-късно" - така Кумчев озаглави последната си публикация в социалната мрежа Фейсбук:

"На този ден преди шест години България обяви извънредно положение заради пандемията от COVID-19 и страната беше затворена. Така постъпиха и държавите по целия свят.

В медиите изобилстваха кадри от празните рафтове в магазините за храна в Ню Йорк, Мадрид, Париж, Рим, Лондон… И трупове.

Още същия ден написах какво според мен трябва да се направи. Последва интервю за Дойче Веле, а две седмици по-късно вицепремиерът Каракачанов дойде в Трилистник, за да поиска мнението ми какво трябва да се направи, за да избегнем продоволствена криза.

Три дни след това правителството прие пет от предложените от мен мерки.

Ако това не беше се случило, стопанската 2019/2020 година щеше да приключи още през месец… май!

Само си помислете какво би се случило, ако не беше прието искането ми за изрична заповед на министъра на здравеопазването за движението на сезонните работници?

Предстояха три кампании, които приоритетно се изпълняват от тях - изнасяне на зеленчуковите разсади, розобера и прибирането на черешите. Не можеше да очакваме реколта през есента, когато не сме разсадили нищо през пролетта. Шестата беше повод за срещата ми с министър-председателя Борисов месец по-късно.

Въпреки съгласието на премиера, министър Танева направи всичко възможно поисканите от мен 150 млн. лв. за зеленчукопроизводителите, разпределени по моя методика, да не се дадат.

В момент, когато нито светът, нито България знаеха какво ще стане утре, след седмица или след месец, държавническо поведение показа именно вицепремиерът Каракачанов.

Изненадата дойде от така наречените браншови организации, които не ме подкрепиха. Те не пожелаха членовете им да бъдат подпомогнати с тези 150 млн. лв. И до днес малко са медиите, които ги попитаха – защо?

Жалка история!".